Каква беше турбулентната 2020 година за малките земеделски производители? "В стремежа си да направим земеделието по-доходоносно и храната по-атрактивна и дълготрайна, ние пропускаме много. Имаме прекрасна земя и се опитваме да използваме друг подход", казва Тихомир Трайков, земеделски производител от Полски Тръмбеш.
Той разказва как се справя в трудните условия и какви методи използва, за да не употребява изкуствени торове и съставки, успявайки и да произвежда чиста продукция, и да не изтощава земята.
Какво печелим, когато се доверим на малък производител, който ни изпраща онова, което земята е дала, а не строга поръчка? Колко е важно доверието между купувачите и производителите от малките стопанства. Чуйте разказа на Тихомир Трайков.
На 18 км от Варна, в село Здравец, варненците Снежана и Михаил Караянчеви, тя – учителка по математика и физика, той – лекар, от 6 години се грижат за едно от най-популярните в региона стопанства „Тревясалата ферма“. Двамата сами отглеждат над 200 вида растения. Напояват ги с изворна вода от кладенец, торят ги с компост и ги пръскат единствено с отвари от коприва и полски хвощ, който убива гъбичките и маната. Те прилагат принципите на биодинамичното земеделие, основано от австрийския антропософ Рудолф Щайнер, и доразвито от германката Мария Тун.
Първата българска градина, отглеждана от хора със специфични нужди, се намира в Божурище и се нарича “Вдъхновение”, вдъхновена и създадена от Милена Боева, майка на 14-годишен младеж със специфични потребности.
Градината отваря на 1 юли тази година, а желанието на Милена е тя да продължи да съществува и да се развива извън проектите, т.е. да си извоюва устойчивост. Чуйте разказа ѝ какво дава работата със земята на младежите – 15 души със специфични потребности, които са на възраст от 21 до 35 години.
В кюстендилското село Слокощица се намира семейната занаятчийска работилница на Искра и Антон Стоилови. Преди години семейството решава да заживее на село. Съпругът Антон до тогава е работил в дърводелски фирми, бил и крояч на обувки, а Искра – в цехове за производство на кожени изделия. След това решили да не работят за други, а да се опитат..
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар . Именно с този нов регламент беше въведена правната рамка на т.нар. "европейски дигитален портфейл за цифрова..
Днешният гост в рубриката „Мигранти с таланти“ е Анна Кузнецова от Москва, Русия, която успешно развива иновативен сладкарски бизнес в София. За първи път Анна посещава България на 5-годишна възраст, след като е диагностицирана с астма. Майка ѝ научава за благоприятния климат в Сандански и решават да прекарват по няколко месеца годишно там. Именно..
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз . Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Шестата рубрика ще посветим основно на личните данни в правото на Европейския съюз..
През декември 2015 г. бе основано Сдружението на българите на остров Крит с амбициозната цел да защитава правата на българските граждани на острова и да съхранява родните традиции и култура. Под ръководството на Петър Анастасов, който живее в Гърция повече от две десетилетия, организацията изиграва ключова роля за укрепването на българската общност в..
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg