Естер Херитсен умело въвлича в доста трудната за описване история на едно семейство. "Жажда" е прекрасният нов роман на обещаващата нидерландска писателка. Тя има вече четири романа, една новела и няколко сборника с разкази.
Херитсен описва необичайната връзка между майка и дъщеря и разкрива пласт след пласт – дълбоко заровени травми и страхове от миналото. Елизабет скоро ще умре, но не е споделила с никого от семейството си тежката диагноза. Осъзнава това едва когато случайно среща на улицата Коко – дъщерята, с която се виждат само с предварителна уговорка и по график. Срещата е неловка и приключва бързо, но най-забележителна е липсата на мелодрама – както в тази уводна сцена, така и в цялото повествование.
Сюжетът е динамичен, действието е разкрито основно посредством диалози, а загатнатите тайни витаят като призраци. През цялото време героите пазят своето лично пространство неприкосновено и не желаят да се вълнуват повече, отколкото се налага. Читателят усеща не толкова тежестта на болестта, не толкова "трънливите" отношения, а чувството за липса на топлота и любов между тези хора. Това личи от на пръв поглед баластните диалози – белег на съвременните отношения, в които, за да съхраним емоционално себе си, не смеем да допускаме нито отрицателни, нито положителни емоции. Тонът е хладен, нехарактерен за нашите ширини, и това прави “Жажда” изключително провокативна и интересна за българската публика.
Лишена от предразсъдъци и страхове в писането си, Херитсен изследва сенките на човешкия разум – педантично и с око за красотата на детайла. Елегантната ѝ проза принадлежи към нова вълна в литературата, създавана от автори, които се стремят да уловят човешките тревоги и безпокойства, без да будят фалшив драматизъм. “Жажда” може да отприщи буря от емоции, но го прави по нестандартен начин, като докосва скрити кътчета на нашата душевност, прозиращи в наглед прозаичното ежедневие.
Мрачен, въздействащ и запомнящ се, “Жажда” е психологически роман за семейството, за чупливата обвивка на човека и за пукнатините в отношенията.
„Жажда“ от Естер Херитсен – представяне онлайн на 10 декември от 18.30 на страницата на Софийския международен литературен фестивал и на изд. ICU.
Превод от нидерландски – Мария Енчева
Eстер Херитсен (1972) е нидерландска писателка, определяна като един от обещаващите литературни таланти на Нидерландия още от дебюта ѝ през 2000 г., когато излиза сборникът с разкази "Bevoorrecht bewustzijn" ("Привилегировано съзнание"). Херитсен води популярна седмична колонка в телевизионния справочник VPRO и е удостоена с честта да напише текста подарък за нидерландската Седмица на книгата през 2016 г. с тираж 700 000 екземпляра.
В последно време набира популярност и като автор на телевизионни и филмови сценарии. Неин е сценарият на “Инстинкт” (2019), с който се открива Нидерландският национален филмов фестивал и който привлича сериозно внимание на международни филмови фестивали, а също така е и нидерландската кандидатура за “Оскар” през 2019 г.
Снимки – издателство ICU, Paulina SzafranskaОсмото издание на Софийския международен литературен фестивал започва днес и ще продължи до неделя включително. Над 60 ще са участниците тази година от 9 държави, като срещите между читатели и автори ще са изцяло онлайн. Срещите между..
Никола Вандов е първият носител на наградата за цялостен принос към българския театър на Обществото на независимите театрални критици, което е член на Международната организация на театралните критици. Обществото присъди Годишната си награда на..
Изложбата на Иван Русев "Бяло" в галерия "Арте" е част от събитията по повод 70-aта годишнина на автора. Камерната експозиция включва 11 бели каменни пластики, 20 рисунки във вътрешното пространство и няколко по-големи скулптури в откритото..
В книгата си "Граф Дренски – безделник по душа" Траян Антов представя коктейл от лични спомени, шеги и закачки, разкази за остров Бали и Виетнам и опити за сериозни разсъждения. На страниците се мяркат негови роднини и Румен Урумов, Елисавета..
Драматичният театър в Ловеч между две премиери в края на сезона – в "Артефир" разказва директорката на ДТ "Борис Луканов" Биляна Петрова . "Зимните навици на зайците" е пиеса, писана от Станислав Стратиев през 1996 година и поставяна само..
Казанлък е град, който освен наследството на траките и аромата на роза дамасцена може да предложи на своите гости едно пътуване в чудния свят на изобразителното изкуство. На 27 юни в Софийската градска художествена галерия се състоя лекция на тема..
Днешното издание на "Неделния следобед" е посветено изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110..
Драматичният театър в Ловеч между две премиери в края на сезона – в "Артефир" разказва директорката на ДТ "Борис Луканов" Биляна Петрова . "Зимните..
Казанлък е град, който освен наследството на траките и аромата на роза дамасцена може да предложи на своите гости едно пътуване в чудния свят на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg