Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

(Не)законната търговия с отпадъци

| обновено на 17.12.20 в 12:11
Снимка: Евелина Стоянова

(Не)законната търговия с отпадъци в Европа, от която и България е засегната заради "законното" пренасяне на отпадъци – законно само по документи, без проверка на място – у нас са изгорени хиляди тонове отпадъци, някои от които токсични, и това стана повод за разследването на хора на бизнеса и един заместник-министър на околната среда и водите. От Сдружение "За земята" имат собствено разследване на този казус с помощта на един италиански журналист, който разследва как цели контейнери отпадъци от Италия са се озовали в някои заводи в България.

Данита Заричинова от екологично сдружение „За Земята“ разказва в "Нашият ден" за проверките на институциите:

Корените на проблема

(Не)законната търговия с отпадъци в Европа, от която и България е засегната. Заради законното пренасяне на отпадъци – законно само по документи, без проверка на място – у нас са изгорени хиляди тонове отпадъци, някои от които токсични, и това стана повод за разследването на хора на бизнеса и един заместник-министър на околната среда и водите. От Сдружение "За земята" имат собствено разследване на този казус с помощта на един италиански журналист, който разследва как цели контейнери отпадъци от Италия са се озовали в някои заводи в България.

Данита Заричинова от екологично сдружение „За Земята“ разказва в "Нашият ден" за проверките на институциите.

Корените на проблема

"Едно грешно управление на отпадъците в страни като Италия влияе на износа на отпадъци в страни като нашата, където има занижен контрол и е евтина дестинация дори и за отпадъците. В Италия остават отпадъци, които не могат да се рециклират, а не трябва да се депонират – просто не трябва да съществуват като отпадъци. От една страна, Италия е един много добър пример за общини, които са успели да въведат разделно събиране за 90% от отпадъците, от друга страна – има много други общини, които са в другата крайност – едно претрупване с отпадъци, вкл. и токсични, които намират пътя си единствено извън граница."

Възможна ли е смяна на парадигмата

"Още през 2013 г. в ТЕЦ "Русе" изпращат проект за изгаряне на отпадъците към институциите за одобрение, две години по-късно ТЕЦ "Бобов дол" и ТЕЦ "Сливен" също изявяват желание да изгарят отпадъци. Междувременно циментовите вече изгарят. Всъщност така се завърта една мнго порочна практика в България – различните централи намират едно евтино горово, за което дори им се плаща да изгарят. Някои използват термина "екологично гориво", което е изключително погрешно – изгарянето на отпадъци влияе и на околната среда, и на човешкото здраве."

Законното/(не)законното – къде е границата

"Границата е много тънка, защото, първо, тук единствено се проверява по документи, а не по съдържание – какво има в тези бали. Например в Румъния беше разкрито преди няколко дни точно това... Големият проблем е, че няма истински проверки у нас – пристанищата не са оборудвани с техника, фалшифицират се документи, има фирми-фантоми..."

Методи за решение

"Трябва заедно да решим този проблем и да се борим на международно ниво – да има единно законодателство за търговията с отпадъци в ЕС, да се подобрява управлението на отпадъците във всяка една страна. Докато се стигне до момента, в който няма нужда от изгаряне на отпадъци, защото няма такива."

Данита Заричинова разясни за инициативата "Декемврийски празници без отпадъци" и призова всеки да бъде активен гражданин и да изисква повече от общината ада има разделно събиране, за да намаляват отпадъците.

Чуйте подробности в звуковия файл.

Владислав Панев, общински съветник в Столичната община и активен участник в разкритията за вноса на отпадъци, разказа в "Нашият ден" за последните си разследвания за горенето на отпадъци с неясен произход в заводите около градовете Гълъбово, Перник и Бобов дол.

Защо България се превръща в сметището на Европа?

"За мен основният проблем е в слабите институции. Когато Азия практически затвори възможностите за внос на европейски боклук, тогава е нормално търговците да търсят къде институциите са най-слаби и къде условията за внос на боклук са най-лесни. Логично – това е в най-бедната страна в ЕС – България. България е създала перфектните икономически условия за стимулиране на горенето на отпадъци. Първо, вносителите получават по 100 евро за тон за това, че отървават друга държава от боклука ѝ, след това тецовете получават двойна цена за това, че използват т.нар "когенерация" – т.е. произвеждат едновременно електроенергия и пара от боклука. След това се спестяват и разходи за въглеродни емисии... При това положение, заедно с липсата на контрол върху технологиите на горене...

Тецовете са основно Гълъбово, Перник и Бобов дол, както и Сливен – заснехме техните площадки."

Според Панев проблемът може да се реши не чрез ловене на тирове, камиони и влакови композиции по границите, а чрез промени в нормативната рамка – т.е. горенето на отпадъци да не е толкова изгодно, колкото е в момента. То е едва ли не по-изгодно от продажбата на наркотици... Плащаме, за да ни тровят!"

Чуйте още в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Образование и архитектура

Какво е бъдещето на архитектурата? Изчезва ли архитектурата на миналото и как мислим за нея днес? Проблемите на материалната среда около нас са и проблеми на образованието на архитекта, казват нашите събеседници: арх. Виктор Дамов, арх. Теодор Узунов, арх. Диана Манолова и арх. Дана Пейчинова от Фондация Underschool_. Те споделят: "През..

публикувано на 30.09.24 в 16:23

Кои са регистрираните религиозни общности в България?

Човекът като Божие творение е уникален, но едва ли би могъл да се възползва от този дар, ако не се познава. Човешкият живот би бил ужасен ад, ако той премине в разпра, както със себе си, така и със себеподобните си – различни, но само по вяра, раса, пол и език. Ето защо ние ще се стремим да приобщаваме другостите, за да бъдем заедно, така..

публикувано на 30.09.24 в 15:10

Серги Кузян: Нашата задача е да помагаме на въоръжените сили на Украйна

В контекста на войната на Русия в Украйна Олесия Хориаринова, съосновател на Украинския център за сигурност и сътрудничество, и Серги Кузян, негов председате, споделят в "Мрежата" украинския опит за начините на ненасилствена мобилизация, подготовката на цивилните граждани за евентуална агресия от страна на чужда държава, а също и как всеки гражданин..

публикувано на 30.09.24 в 12:27
Проф. Адил Наджам

Проф. Адил Наджам: Живеем в свят, който се определя от разделението на хората

За разделението на хората и силата на преговорите или как обществените медии дават пространство на обществото да говори със себе си – разговор в "Нашият ден" с проф. Адил Наджам , глобален президент на WWF International, почетен декан и преподавател по международни отношения в Бостънския университет, САЩ. Проф. Наджам гостува в България по..

публикувано на 30.09.24 в 10:18

Между два свята: Ролята на жестовия преводач в ежедневието

Ден след Международни яден на глухите хора ви срещаве със Силвия Маринова, жестов преводач с повече от 35 години опит.  Тя не разглежда своята професия просто като работа – за нея тя е лична мисия, започнала още в детството ѝ. Описвайки своя житейски път, Силвия споделя: "Жестов преводач съм с повече от 35 години стаж. Първото ми образование е..

обновено на 30.09.24 в 10:07