Не е нормално да получаваме казуси, които поставят под въпрос основите на демокрацията

Събеседник в "Нашият ден" е адвокат Александър Кашъмов, изпълнителен директор на Фондация "Програма Достъп до информация". Тема на разговора са предизвикателства пред съдебната система, арестите на кмета на Варна Благомир Коцев и общинските съветници от ПП-ДБ във Варна, делата-шамари. Легитимни ли ще бъдат юридическите актове на лицата с изтекли мандати и какво може да се направи от тук нататък по спорните юридически казуси?

SLAPP (Strategic Lawsuit Against Public Participation) е понятие, който се отнася до стратегическите съдебни производства срещу участието на обществеността. Терминът възниква в САЩ, но е особено важен за Европейския съюз. България разполага с по-малко от година, за да приеме специалното законодателство срещу такива дела, подчертава Кашъмов.

Адвокатът коментира съдебното решение срещу журналиста Борис Митов и сайта Mediapool: "На фона на този неизпълнен от Министерството на правосъдието и от Народното събрание ангажимент, ние получаваме едно много смущаващо решение, отнасящо се до една от малкото независими медии, които имат критично отношение към управлението, което и да е то – каквато е истинската роля на всяка една медия."

По силата на съдебното решение Митов дължи на съдя Светлин Михайлов обезщетение в размер 20 000 лв. заради публикации от 2018 година. Съставът на Върховния касационен съд приема, че бившият председател на Софийския градски съд (СГС) е бил обиден и наклеветен в медийните публикации, боравещи с публично известни факти.

"Поначало трябва да се внимава от страна на медиите, когато отразяват работата на съдии, които правораздават. Съдиите трябва да се радват на определена степен безпристрастност – включително да не бъдат атакувани от медиите", заявява Кашъмов. В конкретния случай обаче, по думите на юриста, Михайлов не е отразен като редови съдия, а като участник в процедурата за избор на председател на Софийски градски съд.

"Няма демократично общество, в което състезателните процедури могат да стават на тъмно", изтъква Кашъмов.

Според последните промени в Закона за съдебната власт при предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на главния прокурор, председателят на Върховния касационен съд или председателят на Върховния административен съд трябва да бъде определен временно изпълняващ съответните функции. Избраното лице няма право да изпълнява съответните функции за срок, по-дълъг от шест месеца.

Кашъмов коментира отказа на Висшия съдебен съвет да посочи нов временно изпълняващ длъжността главен прокурор, след като изтече шестмесечният мандат на Борислав Сарафов.

"Демокрацията се основава на два основни принципа – на информирания избор и мандатността. На фактът, че властта не се дава во веки веков и дължината се определя от законодателя. Той е определил шестмесечен временен мандат. Не може след изтичане на тези 6 месеца от влизане на промяната някой да твърди, че такова ограничение няма, след като е влязъл в сила закон. Единствената институция, която може да тълкува закона е съдът, а в случая с Конституцията – Конституционният съд."

Кашъмов заявява, че актовете, подписани от изпълняващите отвъд 6-месечния мандат длъжностни лица, могат да бъдат атакувани в дела дори по реда на косвения контрол.

"Не е нормално да получаваме казуси, които поставят под въпрос основни стожери на демокрацията", подчертава юристът.

"Най-важната промяна в обществото, която виждаме, е българският гражданин, който става все по-буден, все по-склонен да бъде щедър за важни каузи, които засягат общото благо, и това го превръща все повече в европеец", смята Кашъмов.

Като изпълнителен директор на Фондация "Програма Достъп до информация", Кашъмов предупреждава, че август е месец, в който гражданите трябва да са особено бдителни. На обществено обсъждане ще бъдат подложени важни законопроекти, засягащи лобизма, достъпа до обществена информация.

Целия разговор чуйте в звуковия файл: