Здравеопазването на фокус във и извън пандемията – в края на една наистина необикновена година – д-р Мими Виткова, бивш министър на здравеопазването, прави своя анализ в "Нашият ден".
Управление на българското здравеопазване в условията на пандемия
"През 2020 година лъснаха онези проблеми в здравеопазването, които се натрупват в системата повече от 20 години. Най-големият проблем е тежкият дефицит на кадри и концентрацията в няколко града в страната. Това в момента поставя системата в невъзможност да се справя с елементарните предизвикателства. Системата е така структурирана, че се управлява всяко търговско дружество само за себе си. Една от основните причини за високата смъртност, която за България е пословична в последните месеци – освен демографските причини (по-възрастното население) – е неадекватното поведение на системата както в извънболничната помощ, така и в болничната помощ по отношение на коронавируса. Всяка страна в света обърна сериозно внимание върху здравната си система. Почти всички страни установиха, че здравната система може да функционира единствено и само като система от националната сигурност. У нас не чувам и не виждам сериозни анализи на така дълбоките проблеми в системата.
Експерти срещу политика
"За съжаление експертите не успяха ясно и категорично да заявят своята позиция. Аз самата се чувствам неловко на моменти, когато виждам угодническия тон на някои експерти по отношение на тона на политиците. Това е недопустимо, професията ни задължава да имаме своята позиция, тя да бъде аргументирана, и експертите да убеждават политиците, а не обратното."
Разделението в гилдията
"Разделението доведе до тотално объркване на обществото къде е истината. Подобно нещо се наблюдава в западните общества. Не е така в Азиатския регион – там има доверие и към експертното, и към политическото мнение, и виждаме, че резултатите са други. Внушението, което някои експерти правят, че всичко трябва да бъде оставено едва ли не на произвола на съдбата и колективният имунитет да бъде изграден по естествен начин, не е правилното решение, според мен."
Защитата на лекарите и медицинския персонал на първа линия
"В началото нямаше система и страна, които да са подготвени за тази ситуация, всички изживяха затруднения. Относно високата заболеваемост на медицинските специалисти за мен остава въпросът това е ли въпрос на дефицити, които ние не чуваме, относно защитните облекла, или на неспазване на мерките? Ние трябва да се преклоним пред голяма част от колегите – особено тези, които работят в провинцията, където една сестра обслужва 50-60 пациенти, където един лекар мигрира от едно в друго отделение, за да спасява човешки живот... Моите преклонения пред българските лекари! И ако не осъзнаем ситуацията, в която те са поставени да работят – е непростимо за нас като общество.
Бюджетът за здравеопазване
"За съжаление нямаме ясен анализ какво се случва с бюджета за здравеопазване. Имаме непрекъснато нарастване не само на обществените средства за здравеопазване, а и на личните разходи от джоба на болния човек – за да достигнем да сме единствената държава в Европа с 50% лични разходи на хората за здравеопазване. Този процент средно за Европа е около 15%. Ние не положихме никакви усилия да достигнем до обективни показатели какви са реалните разходи за здравеопазване. В същото време структурните промени в здравната система със свръхпазарния уклон доведоха до свръхконцентрация на абсолютно излишен брой болници в големите градове и съответно оголване на цялата периферия до ниво области. Не коментирам общинското здравеопазване, за селско здравеопазване въобще не можем да говорим...
Електронното здравеопазване
"Време за електронно здравеопазване имахме и преди епидемията. Но нищо не се случваше. А месеците от пролетта досега бяха пропилени, за да не се сетим, че електронното здравеопазване би подпомогнало здравната система и гражданите в ползването на здравни грижи в тези трудни условия."
В рубриката "Лятото на ловеца и риболовеца" в "И рибар съм, и ловец съм" гостува една изключително интересна и колоритна личност – поетът Димитър Никифоров. Израснал край вировете на река Скът, той еднакво добре улавя и рибите, и римите, за което има доста какво да разкаже. Какво си казаха тримата с водещите Росен Мирчев и Асен Масларски..
Предаването представя августовския брой на списание "Лик", което предлага на читателите тематична хронология на туризма у нас – от първия Национален туристически събор през 1958 г. в Нюгола до развитието на организираното туристическо движение през десетилетията. В предаването участват социалният антрополог Харалан Александров, председателят на..
Днес отбелязваме Международния ден на грамотността. Той е създаден от ЮНЕСКО през 1966 година по препоръка на Световната конференция на министрите на образованието за изкореняване на неграмотността, проведена в Техеран. Целта е да се напомня за значението на грамотността в живота на хората и обществото. Според ЮНЕСКО грамотността допринася за мира,..
Този текст не е за птиците на Сакар, но името му, освен че звучи прекрасно поетично, отдалеч ни насочва към меката златна светлина на южния Сакар, където, казват, биоразнообразието е изобилно, но също така отлежават плътни и ароматни вина. И напоследък е много сухо. От няколко години винарни в района, чийто брой постоянно набъбва, се включват в..
Евангелското четиво от неделята преди Кръстовден разкрива пълнотата на тази любов: "Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който повярва в Него да не погине, а да има живот вечен.” Проявената към нас любов чрез въплъщението на Сина Божи и кръстната Му смърт превъзхождат човешкия разум, тя се възприема със сърцето...
Този текст не е за птиците на Сакар, но името му, освен че звучи прекрасно поетично, отдалеч ни насочва към меката златна светлина на южния Сакар, където,..
Евангелското четиво от неделята преди Кръстовден разкрива пълнотата на тази любов: "Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та..
Днес (на 8 септември) приключва "Буна 3" – третото издание Международния форум за съвременно изкуство. Най-голямата платформа за съвременно изкуство с..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg