През месец януари 2021 г. по повод 50-годишния юбилей на програма "Христо Ботев" предаването "Нашият ден" прави среща с лица и гласове от програмата. Таня Димова е Главен герой в "Нашият ден".
Съмишлениците
"Харесвам думата "съмишленици". Често я използвам и се радвам, че радиото, а и не само, се прави от съмишленици. Всичко истинско, ценно и красиво, което се надяваме, че ще остане след нас, следата, се прави от съмишленици.
Журналистиката и продуцентството
"Рядко си позволявам да се наричам журналист и продуцент, но всъщност изпълнявам и двете си специалности. Като продуцент се изявявам в студиото на Камен Воденичаров – работим заедно вече 5 години. Радиото ме срещна с него. Срещата ни беше по повод годишнина на "Ку-ку", която представях в "Какво се случва". Той твърди, че това първо интервю, което съм взела от него, го е впечатлило. Покани ме на снимачната площадка на "5 минути София" на стаж, което после си стана работа."
Кино с думи
"Това е новото предаване на Програма „Христо Ботев“, което правим съвместно с платформата за българско кино noblink.bg. Това предаване е и подкаст. Интересно начинание започнахме. Доста дълго се подготвяхме. „Кино с думи“ стартира на 1-ви ноември 2020 година. Тази неделя ще излезе 6-и епизод. Идеята ни е да представим всички пластове на киното. В епизодите слушателите имат възможност за среща с едни от най-интересните и утвърдени личности в българското кино. Не водя сама, аз съм и редактор. Другият водещ е Йордан Георгиев. Той прави портретните предавания. Моята задача е дискусията, която смятам, че малко липсва в нашия ефир. Имаме възможност да правим радио извън рамките на радиото. Говорим си за кино с идеята да влюбим хората в него и да им припомним, че българското кино си заслужава."
Най-младото поколение на програма "Христо Ботев"
"Започнах в радиото като стажант в програма "Хоризонт". Там прекарах близо 3 години. Минах през различни етапи, различни ресори. Обикалях и работех с всички. Правила съм всевъзможни неща – беше интересно. Намерих втория си дом в програма "Христо Ботев" по най-естествения начин – просто дойдох и останах. Тази любов не се различава, поне за мен, от любовта между двама души – срещате се и се откривате, един до друг вървите и градите. Всичко е свързано с хора, с които работим, за които работим.
Мисията
"Живея с идеята, че имаме мисия, че имаме някаква голяма идея, за която работим всички тук, и че тя е по-важна от всичко останало. По-важна е от егото, по-важна е от самите нас. Имаме идея и трябва да се стремим непрекъснато към нея."
Приемственост – едното поколение да подаде ръка на другото
"Изключително важна е тази приемственост. Няма да се лъжем, често липсва, осезаемо е, може би. И неслучайно в радиото липсват младите гласове, с надежда сме, че това ще се промени. Аз го отдавам и на това, че радиото за младите е доста непозната медия. Обикновено се говори, че телевизята е много привлекателна, че дава възможност не просто да говориш, а и да се покажеш. Истината е, че телевизията е по-позната медия за младите, макар и в момента те и от нея да се отвръщат и да се обръщат към онлайн простарнството. Радиото някак остава встрани – но остава, има го, присъства. Хората имат нужда да слушат, да чуват гласове, които да им помагат да си задават въпроси. Радиото възпитава в слушане."
Енигмата "културен журналист"
"Моята представа за това какво е културният журналист – предполага се, че програма "Христо Ботев", като културната програма на Националното радио, би трябвало да е дом на такива журналисти. Несъмнено е различно. Смятам, че ние сме творци под някаква форма, ние се стремим да обговорим важните неща, вечните теми. Не можем да дадем отговорите на въпросите, но можем донякъде да си изградим представа как биха изглеждали тези отговори. Тежка е нашата задача, защото трябва да имаме сериозна основа – за живота, ясно, но трябва да сме запознати с културния живот във всичките му форми, да даваме трибуна на хората, които се занимават с култура и изкуство да могат да кажат онова, което имат да кажат, и не говоря да го кажат с думи, те говорят чрез това, което правят. Нашата работа е да помогнем това да достигне до хората – да ги накараме да проявят това така важно любопитство."
Чуйте повече в звуковия файл.
Таня Димова е родена през 1992 година в гр. София. Завършва средното си образование като хореограф на български народни танци. Завършва и “Журналистика” и “Продуцентство и креативна индустрия” във ФЖМК на СУ “Св. Климент Охридски”. Работи в БНР от 2012 година. Първоначално като стажант и сътрудник в програма “Хоризонт”, а от пет години вече е част от програма “Христо Ботев”. Един от гласовете е на предаванията “Време и половина”, “Какво се случва”,“Артефир” и “Кино с думи”. Тя е и сред редакторите им. Редактор е и на медийното предаване “Мрежата”. Това са предавания с немалко награди. Автор е на радиопоредиците “Младите в изкуството” и “Младите в журналистиката” и рубриката “На “ти” с компютъра”.
Таня е част и от “Камен Во Студио”. В продуцентския и сценарен екип е на документалната поредица “5 минути София” и пълнометражния документален филм “105 минути София – историята на града”, който е отличен като “Най-добрият документален филм” на филмовия фестивал “Бели нощи” в Санкт Петербург през 2019 година.
В програмата на тазгодишната Киномания е включен филмът "И това е за тази Коледа" на режисьора Петър Вълчев, В него се разказва за възрастен мъж, който разбира, че ще посрещне Коледа сам. В навечерието на семейния празник той разбира, че с дъщеря си и нейното семейство няма да прекарат заедно. И решава да прекара деня на гроба на починалата..
В редакция "Хумор и сатира" обичаме да пътуваме и затова често пъти поглеждаме към далечни страни, та да знаем какво ни чака, ако вземем, та най-сетне хванем самолета нанякъде. Тази седмица погледнахме и към Япония, а какво видяхме можете да разберете в неделя веднага след новините в 18 часа, когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала..
Оказва се, че много от читателите на Христо Мухтанов са очаквали третата му книга да е също с поезия. Изборът да пише и издаде поетичните си фрагменти в "Полюсът на живота" обаче е печеливш. Прозите на Мухтанов остават поетични, защото, както казва Валентин Дишев, "онова, което наричаме желание да се срещнеш със себе си, да се опознаеш, да..
Какво превръща медийните сензации в неразрешени загадки? Кое в действителност наричаме "феномен" и нужни ли са непременно отговори на всички въпроси? Едва ли ще прозвучи като изненада за някого, че колкото по-загадъчни и необясними са някои случаи или явления, толкова по-силно те провокират любопитството и желанието ни да се доберем до истината. Коя..
В пространството на джаз клуба In The Mood художникът Орлин Атанасов откри самостоятелна изложба с необичайно заглавие "Странни мисли по никое време". Работите са в техниката на асамблажа и колажа. Творецът съчетава разнообразни материали, които открива на битака, или които морето "връща" на брега "вече обработени", за да създаде своите творби...
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков,..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg