Лозарството не е само поминък. Лозарството е стратегически поминък. То е устойчив, дълготраен, със значение на проект в бъдещето. Всяка страна, която е искала да развива модерно земеделие, е обръщала особено внимание на лозарството, защото то може да даде един добър образ на страната във всички случаи – виното винаги може да покаже най-доброто от себе си, лозарският пейзаж може да стане притегателен център на изключително нови инициативи.
За историята на винопроизводството в България разказва в "Нашият ден" Ивана Мурджева.
Винопътешествие
"Колкото и да е малка територията, заета с лозарски площи, в сравнение със заети с лозя територии на големите страни винопроизводители, у нас можем да се похвалим голямо многообразие от природни, климатични, почвени дадености и чисто географско положение.
Изследването на лозарската територия на страната може да бъде датирано около 30-те години на ХХ век, когато започват проучвания за правилно райониране, така че България да бъде конкурентно позиционирана на световния винен пазар. Задълбочените изследвания са свързани с това правилно да се разпределят сортовете върху територията, така че да покажат най-доброто от себе си. Този тип на райониране може би не е най-модерен от днешна гледна точка, но е метод с особена грижа към това лозарството и винопроизводството да дават облика на държавата и виното да бъде продукт, който характеризира България като една добре развиваща се модерна земеделска страна.
Лозаро-винарски региони
"Районите у нас са много разнообразни. Най-прецизното райониране е разделяло територията на България на 5 големи района. Най-популярните са Тракийска низина и Дунавска равнина. Няма как да не споменем долината на Струма – изненадва всеки път. Черноморският регион – там е мястото, където можете да откриете редица бели сортове, за които вече сме позабравили. Като част от Тракийска равнина се води районът на Сакар и Странджа, но в последните години все повече се обособява като самостоятелен. В последните години ни изненада с изключително бурно развитие – омагьосващи червени вина."
Виното и човекът
"Грижата за лозовите насаждения ни кара да се чувстваме като овладели тайната на природата. Човешкото присъствие е най-важното за виното. От това как човекът се грижи за лозата, как се грижи за опазването на района и съхраняването му, дава отражение и върху виното. Една немарливост на лозето няма как да бъде прикрита с голямо старание в избата.
От 1 февруари започват първите резитби, всяко действие сега е действие с бъдеще. Човекът вижда своята преходност и своята отговорност към това, че ние сме тук не за да разрушим, а за да създадем нещо и виното е резултат от това."
Чуйте повече в звуковия файл.
На малък кръстопът в близост до гр. Харманли, или иначе казано – в сърцето на Сакар, където вината са меки, ароматни и с вкус на плодове, има малка винарска изба, първата в харманлийско, а сега част от по-голямо начинание. Избата е създадена през 2005 г. и има собствени лозови масиви, сред които тези с мерло са доста по-стари от самата нея...
На 28 февруари светът отбелязва Световния ден на редките болести – ден, посветен на повишаването на осведомеността за заболявания, които засягат малка част от населението, но имат сериозно отражение върху живота на пациентите. Едно от тези заболявания е нарколепсията – тежко неврологично разстройство, което драстично нарушава ритъма сън-будност...
На седмата официална церемония "Дарител на година" Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" отличи спомоществователите, партньорските институции и организации, допринесли през 2024 година за работата и мисията на НБКМ. Програма "Христо Ботев" на Българското национално радио получи наградата в категория "Медийно партньорство". Наталия..
Проф. д-р Диана Попова , началник на Националния референтен център по аудиология и заболявания на слуха към клиниката по УНГ болести в УМБАЛ "Царица Йоанна – ИСУЛ", е гост в Lege Artis. Една част от заболявания, свързани с увреден слух, започват още при раждането. Прави се неонатален слухов скриниг в родилния дом или по-късно от ушни..
Белодробният карцином остава една от водещите причини за онкологична смъртност в световен мащаб, въпреки напредъка в медицината и разнообразието от терапевтични възможности. Гръдният хирург д-р Анатоли Семков от Клиниката по гръдна хирургия в университетската многопрофилна болница за активно лечение "Св. Иван Рилски" споделя важни аспекти от..
Отскоро в ръцете на специалистите и любознателните читатели е едно интересно издание, плод на дългогодишен труд – каталог на библиотеката на Осман..
Белодробният карцином остава една от водещите причини за онкологична смъртност в световен мащаб, въпреки напредъка в медицината и разнообразието от..
Нова научнопопулярна книга открива поразителни прилики между имперския Рим и индустриалния Запад. "Защо се разпадат империите" от Питър Хедър и Джон Рапли..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
