Лозята – обещание за вечност

Лозарството не е само поминък. Лозарството е стратегически поминък. То е устойчив, дълготраен, със значение на проект в бъдещето. Всяка страна, която е искала да развива модерно земеделие, е обръщала особено внимание на лозарството, защото то може да даде един добър образ на страната във всички случаи – виното винаги може да покаже най-доброто от себе си, лозарският пейзаж може да стане притегателен център на изключително нови инициативи. 

За историята на винопроизводството в България разказва в "Нашият ден" Ивана Мурджева.

Винопътешествие

"Колкото и да е малка територията, заета с лозарски площи, в сравнение със заети с лозя територии на големите страни винопроизводители, у нас можем да се похвалим голямо многообразие от природни, климатични, почвени дадености и чисто географско положение.  

Изследването на лозарската територия на страната може да бъде датирано около 30-те години на ХХ век, когато започват проучвания за правилно райониране, така че България да бъде конкурентно позиционирана на световния винен пазар. Задълбочените изследвания са свързани с това правилно да се разпределят сортовете върху територията, така че да покажат най-доброто от себе си. Този тип на райониране може би не е най-модерен от днешна гледна точка, но е метод с особена грижа към това лозарството и винопроизводството да дават облика на държавата и виното да бъде продукт, който характеризира България като една добре развиваща се модерна земеделска страна. 

Лозаро-винарски региони

"Районите у нас са много разнообразни. Най-прецизното райониране е разделяло територията на България на 5 големи района. Най-популярните са Тракийска низина и Дунавска равнина. Няма как да не споменем долината на Струма – изненадва всеки път. Черноморският регион – там е мястото, където можете да откриете редица бели сортове, за които вече сме позабравили. Като част от Тракийска равнина се води районът на Сакар и Странджа, но в последните години все повече се обособява като самостоятелен. В последните години ни изненада с изключително бурно развитие – омагьосващи червени вина."

Виното и човекът

"Грижата за лозовите насаждения ни кара да се чувстваме като овладели тайната на природата. Човешкото присъствие е най-важното за виното. От това как човекът се грижи за лозата, как се грижи за опазването на района и съхраняването му, дава отражение и върху виното. Една немарливост на лозето няма как да бъде прикрита с голямо старание в избата.

От 1 февруари започват първите резитби, всяко действие сега е действие с бъдеще. Човекът вижда своята преходност и своята отговорност към това, че ние сме тук не за да разрушим, а за да създадем нещо и виното е резултат от това."

Чуйте повече в звуковия файл.