Възможната антиутопия на 30-те години на XXI век – в дните, в които в една друга страна абортите са забранени въпреки обществената реакция, а в нашата разбираме, че публичните средства се използват без граждански контрол, дните, в които пътуванията все повече се ограничават, а глобализацията изглежда все по-невъзможна. Трябва ли да се страхуваме от възможното близко бъдеще? Един доклад на "Прозрачност без граници" сочи, че коронавирусът се използва, за да се пречи на гражданския контрол. В същото време публичните средства се изразходват непрозрачно, неефективно, с формално изпълнение на закона – заобикаляне или нарушение на правилата за обществените поръчки, неглижиране на социалните системи, като здравеопазване и образование.
Темата коментират в "Нашият ден" философът Станимир Панайотов и познавачът на информационната реалност, преподавателят по научна фантастика в СУ, Александър Попов:
Станимир Панайотов: "Всеки проект за утопия е нещо невъобразимо. Литературното въображение е чудесно, но то трябва да бъде пресечено с нещо, което искаме. Струва ми се, че живеем в сравнително антиутопично време – времето на утопиите в момента не тече. Антиутопията е нещо сравнително потискащо. И ако днес се усещаме потиснати, това е индикатор за нещо антиутопично в сегашността.
Ситуацията, в която се намираме ние и нашето въображение за настоящето и бъдещето, е до голяма степен написана от финансовия капитал, който владее глобално. След 2007-2008 година, когато се спука финансовият балон в САЩ и в целия свят, започнаха нещата да изглеждат по-апокалиптично. Що се отнася до пандемията и как тя се управлява, това, което предстои – имунните ни системи ще се превърнат в субект, т.е. ние, като личности, ще престанем да съществуваме като нещо важно, като лигитимни хора и личности със съдби, доколкото имунната ни система ще се превърне в някакъв вид паспорт. Това няма толкова общо с теорията на конспирацията, а с това, което в хуманитаристиката се нарича биополитика. Пандемията ускори една тенденция, която присъства в научната фантастика още от филма "Гатака".
Ние, българите, имаме странната привилегия да сме психически подготвени за някои от случващите се неща – лошо управление, хаотичен мениджмънт на здравната система... Това, което може да ни изкара, е този закодиран славянски песимизъм. Утопиите и антиутопиите предстоят."
Александър Попов: Ние трябва да продължим да бъдем човеци. В този смисъл ние вече сме постчовеци – променяме се технологично, културно и т.н. В момента антиутопията и дистопията, в която живеем, е климатичната криза. Това е най-големият проблем, който вече оформя нашето настояще. И ние трябва да се справим с този проблем. Антиутопията всъщност е тезата, че утопията е невъзможна – че не можем да изградим един по-добър свят заедно. Дистопията, за разлика от антиутопията, е просто един лош свят. Антиутопията е доста по-целенасочена атака срещу утопията."
В звуковия файл можете да чуете коментарите на Станимир Панайотов и Александър Попов, откъс от есето на Манол Глишев и откъс от пиесата "Портокал с часовников механизъм" на Антъни Бърджес, драматизация – Майя Динева – от Златния фонд на БНР.
В рубриката "Епизоди от живота" на предаването "Нашият ден" обсъдихме живота на пчелите и трудностите по тяхното отглеждане по повод Световния ден на пчелите. Гост беше Владимир Кънев , когото е трудно да наречем просто пчелар. Ако пчелар е човек, който просто добива мед, то Владимир е много повече. В два пчелина – в село Къкрина и в..
Опрашването е основен процес за оцеляването на земните екосистеми. За да повиши осведомеността за значението на пчелите, за заплахите, пред които са изправени като вид и за приноса им към устойчивия живот на планетата Земя, ООН определя 20 май за Световен ден на пчелите . За бъдещето на пчелите в "Нашият ден" говори ентомологът Тошко Любомиров от..
Проф. Димитър Вацов, преподавател по философия в НБУ и председател на Фондация за хуманитарни и социални изследвания - София, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" "Археология на моралния дебилизъм" в проучването си за аварията в Чернобил през 1986 година. Моралните дебили "Те са събирателен образ – много хора, лица, индивиди..
Натуралните плодови ликьори се приготвят в България предимно за домашна употреба, а това често е предпоставка рецептите да се загубят, знанието и уменията да не могат да преминат нататък. Това е поправимо, казва Ива Иванова от София, впуснала се преди няколко години в приключението да произвежда натурални плодови ликьори, в които плодовете и..
Протойерей Александър Шмеман пише: "Ето какъв е смисълът на неделята на жените-мироносици. Тя напомня, че тогава в безнадеждната тъмнина са светили единствено любовта и верността. Призовава ни да пазим любовта и верността, за да не умрат, да не изчезнат от този свят. Осъжда нашето малодушие, страх и вечното ни робско самооправдание. Тайнствените..
Предизборните дебати, политиците като "кукувици от часовник" и журналистите като PR-и на политиците – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев"..
Проф. Димитър Вацов, преподавател по философия в НБУ и председател на Фондация за хуманитарни и социални изследвания - София, коментира в "Мрежата" по..
Интригуващата, енигматична камерна опера на Бенджамин Бритън "Въртенето на винта" се игра през май в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел. Творбата се счита..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg