На Балканите обичаме да спорим и сме готови страстно да се хвърлим във всяка тема, засягаща общото ни наследство. Кулинарната традиция не е подмината – кой държи авторските права над мусаката и къде става най-хубавата баница – тези теми са способни да предизвикат разпалени дискусии.
В едно обаче, балканците сме съгласни, готвим добре, имаме богата, колоритна и пъстра традиция - и точно тя е тема на академичен курс, предназначен за студенти от Масариковия университет в Бърно.
Идеята на д-р Елена Крейчова и нейните колеги е чрез храната да открехнат вратата към културата и традициите на Балканите, а интересът към курса не е само от студентите филолози, записали са се и изучаващи фармация, медицина, компютърни науки и др.
Идеята е през кулинарната традиция, студентите да опознаят културата и традициите, а и да се разсеят устойчиви централноевропейски заблуди като тази, че шопската салата се подправя със захар.
„Темата за балканската кухня има голям потенциал, по отношение на храната имаме какво да покажем и с какво да се гордеем“, смята д-р Крейчова.
Д-р Елена Крейчова е главен асистент в Катедрата по славистика към Философския факултет на Масариковия университет, Бърно, Чехия. Преподавател е по практически български език и чете лекционни курсове по старобългарски език, по теоретична граматика на южнославянските езици и по историческа граматика на славянските езици.
Научните ѝ интереси са в областта на сравнителното славянско езикознание, психолингвистиката, старобългаристиката, на теорията и практиката на превода, на обучението по български език като чужд. Автор на множество научни публикации по съпоставителното езикознание, на речници, на уеб базирани курсове за чуждестранни студенти българисти към Масариковия университет.
"Последният проект, по който работим с моите колеги, е насочен към изграждане на затворен цикъл за директно изгаряне на биомаса за получаване на енергия чрез улавяне на отделения въглероден диоксид от димните газове, използвайки зеолитни абсорбенти, получени от отпадъчните пепели от същия процес, както и силикатни абсорбенти, получени от..
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
В предаването "Български изпълнители" ще ви срещнем с младата българска пианистка Рая Костова. Музикант с интересен житейски и професионален път, който..
Данила Бабенко е руски гражданин, избягал от страната си, когато Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 година. Вече три години Данила не може да..
Днес, в рамките на фестивала "Дни на класиката в Балчик", чието начало беше поставено на 19 юли, ще можем да станем част от концерт с шедьоври от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg