Крие ли работата от разстояние повече рискове за психичното здраве? По-голяма ли е опасността да достигнете бърнаут в домашни условия?
Темата коментира Кремена Станилова, психотелесен психотерапевт, в “Нашият ден“.
“Последните няколко месеца имаме и последици от работата от вкъщи. Макар че между март и юни хората бяха доволни от това, че не пътуват, стресът от пътуване до и от работа наистина намаля. Работата от вкъщи даде комфорт на много хора да си разпределят домашните задължения по по-добър начин за тях. Но последните месеци наистина има симптоми на бърнаут по простата причина, че работата от вкъщи в повечето случаи е на компютър“, казва тя и допълва:
“Освен че е в компютърно и във виртуално пространство, когато работим по този начин, ние загубваме връзка с реалността и не усещаме, когато няма кой да ни дава сигнал за начало и край на работното време, за времето за почивка. Хората не усещат потребността да почиват, въпреки че тялото може да дава сигнали, и това е един голям риск продължителното стоене на компютър, без да се правят съответните паузи – на час, час и половина по 10-15 мин.“
“Отделно много хора клонят да работят повече от осем часа, тъй като не са преценили работата, която могат да поемат. Имаме и доста случаи, в които работодатели дават повече работа на служителите си и поради страх от това, че могат да ги уволнят, те поемат, и работата се разпростира в 10-12 часа, което е изключително вредно, тъй като първоначално ние можем да дадем нашата интелектуална или работна сила, но, ако дълго време работим в този режим, все едно караме колата с 200 километра в час, тялото и душата ни започват да страдат“, казва Станилова и подчертава:
“Темата за границите е много важна и аз се радвам, че започва да се урежда нормативно.“
“Като психотерапевт, аз смятам, че първо, отговорност на всеки едни от нас е да знае – какво ще позволи и какво няма да позволи, докато работи. Защото знаете, че всеки натиска толкова, колкото ние позволяваме.“
От вкъщи се работи по-бавно
“Когато себедисциплината ни не е много добре развита, имаме нужда от външен човек или санкция, която ни казва от тук дотук ще работим. И когато няма кой да ни казва и да ни подава работата и да ни казва границите, в които ще работим, сме склонни да протакаме. В психотерапевтичната работа често използвам упражнението работа под времеви натиск. “Имаш десет минути, в които да напишеш определено нещо – как усещаш или какъв е твоят проблем. Хората казват – не мога ли вкъщи. Но когато го оставя вкъщи, не го работят, защото няма т.нар. "натиск на времето" или външната санкция.“
Предпазване от бърнаут при надомната работа
“То е следствие, първо, от осъзнаването на едно право – “аз имам право да почивам“. Имам право на лично време. Защото свободно време от работа, не означава свободно от всякакви други хора. Т.е. да върша работата на някакви други хора или пък да отдавам неща на семейството си, т.е. да мога да кажа докъде ми е работата, докъде мога да отдам енергията си на домашните, защото ние имаме и ангажименти към хората вкъщи. И кое е времето, което ще посветя да се захраня, да се затворя за себе си. Защото самата човешка клетка има два режима – когато разходва енергия и обслужва целия организъм и когато се затваря и се захранва. Ако ние нямаме тези две фази на чисто психически и физическо ниво, рано или късно влизаме в бърнаут.“
Повече за възможностите за предпазването от бърнаут при работа от дистанция можете да чуете от звуковия файл.
Днес отбелязваме Световния ден на пощите . За него разговаряме с автора на единствената книга, посветена на историята на пощите и телекомуникациите у нас – г-н Цвети Пчелински. Той е автор и издател на книгата "Извори за историята на пощите и телекомуникациите по българските земи", издадена от издателството на БАН. Попитахме го защо точно на..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" журналистката Мила Василева от русенското издание "Бряг" сподели размисли за автоцензурата, за духа на свободното слово и за спецификата на общуването в един дунавски град. По думите ѝ "Бряг" е медия, която е възникнала сама и се финансира сама , без да разчита на външна подкрепа..
В рубриката "Времето на редактора" ви срещаме с един вдъхновяващ човек – директора на Историческия музей в Попово, Владимир Иванов . Поводът за разговора е не само впечатляващата работа на екипа, но и активното присъствие на музея в дигиталното пространство. Именно страницата на музея във "Фейсбук" привлича вниманието със своята живост,..
Призната за едно от най-значимите изследвания в областта на историческата социология, книгата "Дългият двайсети век" на Джовани Ариги е отличена с наградата за високи научни постижения на Американската социологическа асоциация в категорията "Политическа икономия на световните системи" (1995). Произведението се нарежда сред класическите..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и активисти. Официалното му наименование е "Споразумение в рамките на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право за опазването и устойчивото използване на морското биологично..
Завръщайки се от третия "Микрофест" в Габрово, провел се в последния уикенд на септември с естественото за тази година подзаглавие "Три за щастие" ,..
"Една уста, едно банджо, един стол, двама души" – така започва описанието на примитивното рокендрол/индъстриъл фолк/musique brute дуо Cantenac Dagar..
Интердисциплинарният фестивал "Театър на чудесата" се завръща с интригуващи научно-театрални постановки, представяния, дискусии и участници от повече от 15..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg