Крие ли работата от разстояние повече рискове за психичното здраве? По-голяма ли е опасността да достигнете бърнаут в домашни условия?
Темата коментира Кремена Станилова, психотелесен психотерапевт, в “Нашият ден“.
“Последните няколко месеца имаме и последици от работата от вкъщи. Макар че между март и юни хората бяха доволни от това, че не пътуват, стресът от пътуване до и от работа наистина намаля. Работата от вкъщи даде комфорт на много хора да си разпределят домашните задължения по по-добър начин за тях. Но последните месеци наистина има симптоми на бърнаут по простата причина, че работата от вкъщи в повечето случаи е на компютър“, казва тя и допълва:
“Освен че е в компютърно и във виртуално пространство, когато работим по този начин, ние загубваме връзка с реалността и не усещаме, когато няма кой да ни дава сигнал за начало и край на работното време, за времето за почивка. Хората не усещат потребността да почиват, въпреки че тялото може да дава сигнали, и това е един голям риск продължителното стоене на компютър, без да се правят съответните паузи – на час, час и половина по 10-15 мин.“
“Отделно много хора клонят да работят повече от осем часа, тъй като не са преценили работата, която могат да поемат. Имаме и доста случаи, в които работодатели дават повече работа на служителите си и поради страх от това, че могат да ги уволнят, те поемат, и работата се разпростира в 10-12 часа, което е изключително вредно, тъй като първоначално ние можем да дадем нашата интелектуална или работна сила, но, ако дълго време работим в този режим, все едно караме колата с 200 километра в час, тялото и душата ни започват да страдат“, казва Станилова и подчертава:
“Темата за границите е много важна и аз се радвам, че започва да се урежда нормативно.“
“Като психотерапевт, аз смятам, че първо, отговорност на всеки едни от нас е да знае – какво ще позволи и какво няма да позволи, докато работи. Защото знаете, че всеки натиска толкова, колкото ние позволяваме.“
От вкъщи се работи по-бавно
“Когато себедисциплината ни не е много добре развита, имаме нужда от външен човек или санкция, която ни казва от тук дотук ще работим. И когато няма кой да ни казва и да ни подава работата и да ни казва границите, в които ще работим, сме склонни да протакаме. В психотерапевтичната работа често използвам упражнението работа под времеви натиск. “Имаш десет минути, в които да напишеш определено нещо – как усещаш или какъв е твоят проблем. Хората казват – не мога ли вкъщи. Но когато го оставя вкъщи, не го работят, защото няма т.нар. "натиск на времето" или външната санкция.“
Предпазване от бърнаут при надомната работа
“То е следствие, първо, от осъзнаването на едно право – “аз имам право да почивам“. Имам право на лично време. Защото свободно време от работа, не означава свободно от всякакви други хора. Т.е. да върша работата на някакви други хора или пък да отдавам неща на семейството си, т.е. да мога да кажа докъде ми е работата, докъде мога да отдам енергията си на домашните, защото ние имаме и ангажименти към хората вкъщи. И кое е времето, което ще посветя да се захраня, да се затворя за себе си. Защото самата човешка клетка има два режима – когато разходва енергия и обслужва целия организъм и когато се затваря и се захранва. Ако ние нямаме тези две фази на чисто психически и физическо ниво, рано или късно влизаме в бърнаут.“
Повече за възможностите за предпазването от бърнаут при работа от дистанция можете да чуете от звуковия файл.
Смята се, че ракетните спортове са измислени от човечеството преди поне 2000 години и именно бадминтонът вероятно е бил един от първите. Дали подобна игра е възникнала в Дравна Гърция или Египет и после е била пренесена в Индия, или пък индийците носят авторските права на играта пуна (poona), която англичаните донесли в Европа, не е много сигурно...
От 2019 година проектът "Орион грид" развива активно политики в гражданския сектор, въвежда нови модели за взаимодействие и сътрудничество в общности, следвайки социалните, политически и културни динамики на съвременния свят. В "Нашият ден" гостува Милена Статева – основател и научен ръководител на "Орион грид" . Статева разказва за..
Как оцелява човешкото в завърналата се есен и във водовъртежите на политическото и битово недоволство, работата, предучилищните дни, домашните и социални задължения? В "Нашият ден" търсим едно възможно бъдеще, като се вглеждаме в улиците, сградите, хората и съдбите на България заедно с преподавателя в Медицинския университет на безводния Плевен..
Световният ден на грамотността, който се отбелязва на 8 септември, е утвърден от ЮНЕСКО преди 60 години. Международните инициативи тази година бяха насочени към насърчаване на грамотността в дигиталната епоха. Цифровите технологии са неизменна част от съвременния живот, а писането на клавиатура е по-разпространено от писането с химикалка...
В "Нашият ден" разговаряме с Деян Попов, който прави бюджети за клинични проучвания за лекарства. Той е представител на онази "класа" български професионалисти, които живеят на друго място, а не там, където работят. Как Деян вижда бъдещето на обществото ни и на своето семейство, какво планира, полезен ли е животът "в балон", който е успял да..
В очакване В изгарящата горещина на следобеда, седя под дебелата сянка на дървото, около мен са налягали лудите кучета на лятото, и ние заедно..
В "Нашият ден" разговаряме с Деян Попов, който прави бюджети за клинични проучвания за лекарства. Той е представител на онази "класа" български..
На 10, 11 и 12 септември в Регионалния център за съвременно изкуство "Топлоцентрала" в София ще бъде показан пред публика танцовият спектакъл "Пиета 2.0"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg