Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Как се променят градовете

Легендарният булевард "Шанз Елизе" ще бъде превърнат в "необикновена градина"
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Казват, че климатичните промени и пандемията имат общи черти: глобални са като характер, удрят най-тежко най-уязвимите групи и изискват колективни усилия, за да се предотврати най-лошото.

Заради кризата с Covid-19 и принудителното затваряне мнозина преоткриха кварталите си като място за живот, срещи с приятели и съседи, отдих, спорт и пазаруване. Редица градове като Париж, Милано, Амстердам, Отава, Сиатъл прегръщат концепцията за града, който функционира добре на ниво квартал. Концепцията за 15 минутния град се усвоява успешно на редица места.

Всъщност още през 20-те години на ХХ в. американският архитект Кларънс Пери предлага идеята за „кварталната единица“ като модел, само че големият възход на личния автомобил изпраща тази идея в забвение, прекроявайки градовете по мярката на автомобила.

Идеята да работим, пазаруваме, спортуваме, учим и се лекуваме на 15 минути пеша или с велосипед от мястото, където живеем, има и своите критици, които изтъкват, че не може и не бива да абсолютизираме тази пешеходна утопия, не само защото създава риск от гетоизиране и от задълбочаване на неравенството, а и защото противоречи на природата на града като място на свободното движение.

Всички сме съгласни обаче, че живеем по-добре, когато живеем заедно на място, което обичаме. А как е възможно това да се случва и над какво трябва да се замислим – подсказва архитект Цветомир Ценков, докторант към катедра „История и теория на архитектурата“. Той е сред активните млади специалисти в областта на опазването на архитектурното наследство в България и набляга на факта, че трябва да спрем да гледаме на историческия пласт и миналото като на проблем, а като възможност и като ценност.

Ако приемем насериозно метафората за архитектурата като застинала музика, каква мелодия изпълняват днешните градски пространства и дали дългият принудителен престой у дома ни направи по-взискателни към дисонансите и какафонията, чуйте разговора.




БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
проф. Маргарита Попова

Проф. Маргарита Попова: Работим по улавянето и оползотворяването на въглеродния диоксид

"Последният проект, по който работим с моите колеги, е насочен към изграждане на затворен цикъл за директно изгаряне на биомаса за получаване на енергия чрез улавяне на отделения въглероден диоксид от димните газове, използвайки зеолитни абсорбенти,  получени от отпадъчните пепели от същия процес, както и силикатни абсорбенти, получени от..

публикувано на 21.07.25 в 10:10
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10