Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ядрената област у нас – недостиг и мотивация на специалисти

Снимка: АЕЦ Козлодуй

Има ли достатъчно млади специалисти в области като ядрената енергетика у нас? И защо подготовката на тези кадри би трябвало да е приоритет за страната, коментира в “Нашият ден“ зам.-директорът на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН – проф. Димитър Тонев:

“Факт е, че техническите специалности, природни и точни науки, с изключение на информационните технологии, не гарантират голям интерес у младите хора. И това не е тенденция само в България. Това е може би световна тенденция, отстъпление от интереса към природни науки, точни науки, инженерни науки. Но мисля ще има постепенно, генерално връщане на този интерес. А нашата задача  е да го създадем у младите хора. Ние сме започнали инициативи, които още от деца да насочат вниманието към нашата сфера на работа. Ядреният институт и Българското ядрено дружество е в основата на провеждане на хакатони с ученици, на които се поставят задачи, свързани с ядрената физика.“

Проф. д-р Димитър Василев Тонев

Недостиг на кадри

Мога откровено да кажа, че да се завърши физика, да кажем във Физическия факултет на Софийския университет, където аз съм учил, не е лека задача. Много по-лесно може други специалности да се завършат и след това човек да получи по-доходоносна работа. Изисква много усилия и след това изисква допълнителна специализация. – казва още проф. Тонев и акцентира – Студентите трябва да бъдат заинтригувани от това да започнат да учат ядрена физика, ядрена енергетика, топлотехника, радиохимия. Според мен това може да стане, ако България ясно заяви своя приоритет да създава нова ядрена мощност. Тогава и у младите хора ще се създаде едно чувство на сигурност, че те могат да си осигурят по-късно работа.“

“Моето лично мнение е, че подготовката на кадрите в момента, подготовката на специалисти, експерти, знаещи хора, е много важна. Законът за безопасно използване на ядрена енергия ясно казва, че разрешение за експлоатация на ядрени съоръжения се издава само ако заявителят притежава финансови, технически, материални, на най-важното – човешки ресурси и организационна структура. Защото могат да се намерят хора, които да организират нещата, но знания в тази област не могат да се получат така лесно. Изграждането на специалисти в областта на ядрената физика, ядрената енергетика, радиохимията, би отнело от 7 до 10 години. Хора, които могат да влязат в производството и да започнат да работят от момента, в който са започнали на студентската скамейка. Това е така, защото този наглед елементарен процес на делене на урана, който води до отделяне на енергия, изисква много познания.“

“Такива хора в България има в момента, те работят ВВЕР технологията в АЕЦ "Козлодуй", голяма част от тях се ползват и в държавното предприятие “Радиоактивни отпадъци - Козлодуй“. Имаме специалисти по медицинска физика, които се използват за линейни ускорители в болниците, ПЕТ скенери и т.н., но нуждата от такива хора е изключително голяма, а в съответните специалности във висшите учебни заведения не завършват достатъчен брой млади хора."

Повече можете за чуете от звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Берлинската стена

Стените между нас 35 години по-късно

Защо 35 години след падането на Берлинската стена – стените са в пъти повече? Кои стени са направени, за да съхраняват човека и кой стени са срещу на човешкото? Кои са невидимите стени между нас?  Тези въпроси получават разнообразни отговори от събеседници като културолога Кирил Василев, редактора на книжната поредица "Власт и..

публикувано на 27.11.24 в 18:12
„Преминаване на Сръбско-българската граница“, картина от Антони Пьотровски

Българо-сръбската война – еманципация тъкмо навреме

Горе-долу през тези дни през 1885 народът ни, осъществил Съединението съвсем неотдавна, завършва победоносно първото си огромно военно изпитание. Побеждава във война, която смята за справедлива. Професор Веселин Янчев нарича тази война "Истинската българска отечествена война". Тази победа убеждава света, че сме нация, достойна за независимост и..

публикувано на 27.11.24 в 18:04

Международната кампания "Повече радост" подобрява раждаемостта

Акушер-гинекологът и специалист по репродуктивна медицина д-р Явор Владимиров е посланикът на България в международната кампания "Повече радост"   (More Joy), организирана от  Световната федерация на асоциациите, занимаващи се с фертилитет – IFFS (International Federation Fertility Societies). Инициативата включва повече от 50 000..

публикувано на 27.11.24 в 11:39

Природни и хуманитарни науки: Конференция за общото в различното

На 30 ноември Нов български университет ще бъде домакин на уникален научен форум, който ще разгледа отношенията между природните и хуманитарните науки. Това е третото издание на мултидисциплинарната конференция "Природни и хуманитарни науки: връзки и зависимости". Събитието ще бъде посветено и на 170-ата годишнина от рождението на Анри Поанкаре –..

публикувано на 27.11.24 в 11:24

Бъдещето на българското вино: Национална конференция за послания и развитие

"Да създаваш вино означава да разказваш история" – това е основното послание, което се откроява от думите на Екатерина Христова, член на Управителния съвет на Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП). В ефира на предаването "Нашият ден" тя говори за ролята на България като винена страна и потенциала ѝ да изгради устойчив и силен..

обновено на 27.11.24 в 10:55