Разширяват ли се полето, в които неравенството намира място? Води ли до неговото нарастване “тоталната дигитализация“? Темата коментира в “Нашият ден“ програмистът и писател Георги Караманев:
“Живеем в нещо като дигиталното средновековие, когато много малка част, “аристокрацията“, се радва на благата на дигиталното, а другите на пръв поглед имат достъп до тях. Технологиите ни дават, от една страна, много удобния социален отдушник. Там чувстваме, че можем да кажем всичко. Преминаването ни в комуникации основно по дигитален път през последната година стана толкова рязко, че ни лишава от голяма част от човешкото общуване.“
“Дигиталните неравенства са в много аспекти и са доста по-коварни, неусетни. Чисто икономически виждаме, че в цялата тази криза най-богатите хора, които са вече свързани с технологиите, става много по-богати. Технологичните монополисти стават все по-демонстративни, ясни, открояващи се дотолкова, че могат вземат думата на президента на най-силната държава.“ – казва още той.
Обект ли сме на “социално инженерство“
“Технологиите се развиват изключително бързо и човек трябва да е много гъвкав, за да може да насмогне в утрешния ден да е достатъчно актуален, особено ако професията му е свързана с това. До голяма степен ги има и поколенческите проблеми, защото по-възрастните поколения са много по-неадекватни в интернет. И това също създава допълнителни неравенства. Ние можем да видим много лесно, че всичките успели в интернет са представители на две поколения. Тези, които са в началото на 80-те години, когато технологиите избухват, и след това в началото на новото хилядолетие, когато технологиите погълнаха всичко. От там нататък е много по-трудно."
Какво да очакваме
“Блажено щастие, поне до някакъв момент. Направо е невъзможно да се прогнозира, защото нещата са изключително динамични, случват се много по-бързо. Нещата според мен драстично ще се променят, когато изкуственият интелект още малко напредне, никой не може да каже в каква посока – позитивна или негативна, но със сигурност ще бъдат различни. А дотогава неравенствата само ще се задълбочават. Няма форма, която да ни изведе от този омагьосан кръг.“
Повече можете да чуете от звуковия файл.
Наука, образование и бизнес ще се срещнат във фоайето на Физическия факултет към СУ по време на Пролетния ден на кариерата във ФзФ (30 май) . В "Нашият ден" доц. д-р Владимир Божилов , зам.-декан на Факултета разказва за инициативата, чиято цел е да свърже работодатели и студенти, както и да покаже на бъдещите възпитаници възможностите за..
Науката често се отнася до взаимовръзката ни с околния свят на всекидневно и дори на битово ниво. Отношението към боклука е показателно за ред характеристики на обществото. Всеки от нас има представа за "чистото общество" като подредено и напреднало и "мръсното общество" – затънало в проблеми и боклук. Дебатите по отношение на отпадъците мобилизират..
Минералните бани и османското наследство в България. Какво е културното, социалното и политическото значението на минералните бани днес? Заедно със Слава Савова, архитект и изследовател в Института за етнология и фолклористика на БАН, Любо Стефанов, сдружение "Княжевец", Иво Анев, икономист, специалист по водите. Георги Мъглов, гражданска инициатива..
Балетът "Пожар" е амбициозен и провокативен проект, който директно адресира проблемите и предизвикателствата, пред които е изправена Русенската опера след пожара през 2020 година. Тази продукция не само предизвиква публиката на Русе, но и всички институции и организации, от които зависи възстановяването на оперната сцена. Тя ще бъде представена..
За текста на първия си сингъл певицата Дани Стойкова разкри, че разказва лична история и е израз на нейната душевност пречупена през призмата на..
Преди 15 години програма "Христо Ботев" на БНР обяви провеждането на първия поетичен конкурс за хора с увредено зрение "Зрящи сърца". От тогава насам всяка..
В предаването тази седмица гостува д-р Катерина Гаджева – изкуствовед, главен асистент в Института за изследване на изкуствата към Българска академия на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
