Елена Евстатиева е експерт по възстановително правосъдие, психодрама-терапевт, председател на УС на Българското дружество по психодрама и групова терапия. Тя обича да се обръщат към нея на малко име. Казва, че едно от най-интересните неща в живота ѝ са именно хората.
Елена Евстатиева е Главен герой в “Нашият ден“.
“С възстановително правосъдие се занимавам реално от 2002-ра. г. Макар и понятието да чух за първи път през 1999-а. г. Тогава това понятие “възстановително правосъдие“ звучеше странно не само на мен, на много български експерти. През 2003-та всъщност изградихме първата възстановителна общност в затвора в София, поделението “Кремиковци“. Когато започнах да влизам в софийски затвор като доброволец, мога да кажа, че по-скоро любопитството ми на току-що завършил университет млад специалист ме водеше. Не съм много сигурна, че тогава знаех какво правя. Но истината е, че това е един от смислените начини да решим този конфликт. Той е вътрешен и на личността, но и на обществото между насилници, правонарушители, извършители на всякакви криминални дейния и потърпевши. Това е един от смислите, които намирам за себе си."
Приложението у нас
"Движението на “възстановителното правосъдие“ като навсякъде е сложно. Никъде не е било лесно да се проправи тази парадигма и този начин на мислене. В България има пионери експерти като проф. Чанкова например, няколко човека около нея също, които доста отдавна се занимават. И въпреки това не е лесно. Днес обаче мога да кажа, че в България като че ли има повече гласове за възстановителното правосъдие. Има хора, които мислят възстановително, дори да не си дават сметка за това."
Резултатите
“Като резултати мога да кажа, че усилията на пионерите дават плодове, макар и в началото да изглеждаше доста обезкуражаващо. В момента, благодарение на петнайсет години усилия – не само наши, вече има институции, социални грижи, социално услуги, които се предоставят, на основата на възстановителното правосъдие и мислене.“
Области на прилагане
“Почти няма ограничение пред възстановителното мислене и подход, защото се стреми да решава конфликти и да поправя нанесени вреди. В ежедневието си в различните сфери навсякъде имаме подобни ситуации. В училище има изключително успешно приложение, в социалните услуги също, и в наказателното правосъдие има много добро приложение, въпреки трудностите да се променят нагласите както на потърпевшите, институциите и съдилищата, така и на самите професионалисти.“
Пандемията
“Промени се начина на работа, търсенията, не само останаха същите, но и стремежът да запазим възможностите да помагаме на хората, стана още по-усилен. Защото, знаете, че изолацията и онлайн терапията или консултирането е голямо предизвикателство пред нашата професия. Пред възстановителния подход също, тъй като той отново изисква събиране на хора, среща на хора.“
Хората
“На едно много човешко ниво всеки път оставам изненадана, не знам дали разочарована, защото всички знаем, че всеки един от нас е способен на доста неща. Продължавам да се изправям пред собственото си удивление. Въпросът е в това как да дадем шанс и на себе си, и на другия да поправим случилото се. Като се опитаме да се срещнем с другия. Да се опитаме наистина да разберем защо той е постъпил по определен начин. Какво е довело да тази постъпка?“
Интервюто можете да чуете от звуковия файл.
На 8 май в Гимназия за дигитални науки "СофтУни БУДИТЕЛ" се проведе СТЕМ ден, посветен на темата "Как това, което консумираме, влияе на поведението и здравето ни". В рамките на събитието десетокласници представиха пред своите по-малки съученици – осмокласници – различни аспекти на вредите от модерни субстанции като вейпове, снус и райски газ...
"В началото на реформата беше заложено здравната вноска да расте през определен период от време до достигане на над 12%. През годините това нещо се забрави, но ние го помним и ще го напомняме." С тези думи д-р Николай Брънзалов, председател на Българския лекарски съюз (БЛС), напомни преди дни в ефира на БНР за един от първоначалните ангажименти в..
В България от хепатит B и C умират четирима души всеки ден заради ненавременна диагностика и лечение. За 2024 са лекувани едва 752 пациенти с хепатит при нужни над 9 хил., за да бъдат постигнати целите за елиминиране на хепатита като заплаха за общественото здраве. От хепатит В лекуваните са 2 500 при 28 хил. новооткрити случая. На..
128 СУ "Алберт Айнщайн" в София празнува 50-годишнина. В седмицата на училищния юбилеен концерт в "Нашият ден" гостува Юлиян Плачков, директор на 128 СУ "Алберт Айнщайн" от 2011 година насам, учител по история, но човек, улавящ пулса на съвременността. Екипът на училището се придържа към максимата на Айнщайн, която гласи: "Животът е..
В ефира на предаването Lege Artis Петър Галев от платформата CredoWeb коментира актуалните проблеми и нужди на българската здравна система. Основният фокус бе върху необходимостта от адекватно финансиране на здравеопазването и структурни промени, които да осигурят устойчивост и по-високо качество на услугите. От Българския лекарски съюз настояват..
Еделина Кънева – директор на Музикалния театър “Стефан Македонски”, Кръстю Кръстев – арт директор на Драматичен театър “Николай Масалитинов” - Пловдив, и..
На 22 май 2025 г. (четвъртък) от 17:30 ч. Националният етнографски музей – БАН ще открие нова временна експозиция, озаглавена "Звездното небе –..
Преди празничния 24 май в "Нашият ден" разговаряме с Диана Андреева , директор на Обсерваторията за изследване на културата. Повод за срещата е докладът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg