В много древни култури се проповядва идеята за съществуването на връзка между човека и неговото име. Вярва се, че съдбата и характера му се предопределят тъкмо от името му. В такъв случай, ако пренесем това разбиране в изкуството, журналистиката и рекламата, може би ще стигнем до извода, че съдбата на едно произведение – литературно, филмово, музикално, журналистическо, рекламно – се определя от заглавието му. То е най-високият, най-тънкият, невидим за очите слой на въздуха, който дишат боговете, или казано с други думи – то е квинтесенцията на произведението.
Заглавието има способността да провокира интереса на човек. Понякога нежно, понякога по-рязко да гъделичка любопитството му и да го кара да иска да открие какво се спотайва зад наименованието, да надникне в сърцевината на материала. То е ключът към същността.
Тъй като любопитството води до действие, значи говорим за комуникация. Комуникация между автора, измислил съответното заглавие, и човека от другата страна – този, който чете, слуша, гледа, потребява, мисли. Началото на това общуване поставя именно заглавието.
Каква игра на думи и смисли трябва да съдържа то, за да заинтригува аудиторията? Краткият изказ ли помага повече, или всичко зависи от темата, жанра, сюжета, ритъма на произведението, което очаква своето име? Наистина ли заглавието е една от основните причини работата на човек да бъде забелязана? И щеше ли филм като „Хубава жена“ да бъде считан за романтичната класика, която всъщност е, ако беше останал с работното си заглавие „3000“?
Прибягва ли се още до дългите обяснителни заглавия в литературата, или те вече са само спомен от епохата на Барока? Началните акорди на едно музикално произведение ли са неговото заглавие, или името, с което е известно то на слушателите?
„Какво се случва“ тръгва по пътя на заглавието, за да получи отговор на питанията си. Прави го заедно с проф. Христо Кафтанджиев, преподавател по „Основи на рекламата“ (и не само) във ФЖМК към СУ „Св. Климент Охридски“, д-р Екатерина Лимончева, член на Националната комисия за категоризация на филми, критика Огнян Стамболиев, преводач на книгата „Търговецът на начала на романи“ от Матей Вишниек, и с композитора Антони Дончев, диригент на Биг бенда на БНР.
Чуйте повече в звуковите файлове.
"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до центровете за спешна медицинска помощ по Закона за достъп до обществена информация. 340 места в системата са трайно незаети. Най-много специалисти липсват край морето, в София и в Силистра...
Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година. Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава...
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия и зам.-председател на Националния съвет за хората с увреждания. Обсъжда се таксата да стане отново 1% от минималната заплата. "Аз не съм съгласна,..
В "Нашият ден" разговаряме с Деян Попов, който прави бюджети за клинични проучвания за лекарства. Той е представител на онази "класа" български..
На 10, 11 и 12 септември в Регионалния център за съвременно изкуство "Топлоцентрала" в София ще бъде показан пред публика танцовият спектакъл "Пиета 2.0"...
Днес (9 септември) в галерия "Артмарк", къща Ватев в София се открива изложбата "Дило Дилов – Долорес Дилова. Баща. Дъщеря. Художници". Това е рядка..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg