На 15 февруари преди 457 г. е роден Галилео Галилей – италиански физик, астроном и философ. Той е смятан, заедно със Франсис Бейкън, за основоположник на съвременния научен метод.
Доц. д-р Евгени Овчаров (ръководител на катедра „Астрономия“ в СУ "Св. Кл. Охридски") разказва за приноса на Галилей към съвременната наука в “Нашият ден“.
“Галилей е изключителен учен не само за своето време, но и за цялата история на човечеството по ред причини. Понякога малко се преувеличават неговите приноси, като например се твърди, че той е изобретил телескопа и микроскопа, неща които не са съвсем верни. Той е усъвършенствал двата прибора. Едно от най-важните постижения е, че той пръв използва телескоп за астрономически наблюдения и успява да открие някои много интересни неща, които имат своите последствия в науката и въобще знанието за човечеството.“
“Няколко открития от него можем да посочи, които са най-ярките. Фактът, че той пръв съобщава за големите спътници на Юпитер, които сега са с общото наименование “Галилееви спътници“, които обаче за първи път не са наблюдавани от него, а от един германски астроном – Симон Мариус, малко преди Галилей, но той просто не съобщава за тях навреме. Галилей забелязва, че те се въртят около Юпитер. Успява да докаже и че Венера се върти около слънцето, а не около Земята, както е смятано дотогава.“
“Един от най-големите успехи на Галилей е, че през целия си живот той публично защитава хелиоцентричния модел на Слънчевата система. Това, че Слънцето е в центъра, а не Земята. Заради това има доста проблеми с църквата.“
Повече можете да чуете от звуковия файл.
В предаването "Време за наука" по традиция търсим смисъла зад научните открития, които променят начина, по който възприемаме себе си и света. Един от повтарящите се принципи, който учените все по-често потвърждават, е т.нар. закон "Колкото повече, толкова повече" – особено що се отнася до човешкия мозък. Колкото по-дълбоко навлизаме в невронауките,..
Надежда Маркова е студентка в магистърската програма по квантова информатика на Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Заедно с това е и носител на награда със стипендия на името на акад. Георги Наджаков за 2024 г., която Фондация Еврика връчва за постижения в овладяването на знания в областта на физиката. Доскоро са я интересували..
Художничката Петя Илиева толкова много пътува по света и на толкова необичайни места я отвежда неутолимото ѝ любопитство, че мине не мине време и гостува в Покана за пътуване с някоя интересна история. Неотдавна тя представи платната си в Мароко, но не се е задоволила да стои само в галерията с нейните картини в типично български стил, ами се е..
България за първи път има свой представител в Глобалната младежка академия ( Global Young Academy – GYA ). Това е гл. ас. д-р Александра Миланова от Института за балканистика с Център по тракология при БАН. Тя беше избрана сред стотици кандидати от цял свят заради своите високи академични постижения, международни изяви и обществена ангажираност...
Въпреки че за тях се чува по-рядко, добри примери и щастливи истории в българските училища има много. За да се промени картината на средното ни образование обаче, тези примери би трябвало да се проучат внимателно и да се намери начин те да станат норма. Като че ли най-ярки са случаите в "проблемни" райони, общности и селища, където достъпът до..
На 6 март министърът на културата Мариан Бачев отстрани арх. Петър Петров от поста директор на Националния институт за недвижимо културно наследство..
Надежда Маркова е студентка в магистърската програма по квантова информатика на Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Заедно с това е и носител..
В момент, когато България очаква становището на Европейската комисия и Европейската банка за готовността да се присъединим към еврозоната, сме във вихъра..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
