Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Милена Дамянова: Време е да променим училището, а не децата

Българските учители извършиха революция в образованието

Снимка: личен архив

Българските учители и преподаватели извършиха революция в образованието, а родители станаха партньори в образователния онлайн процес. В "Законът и Темида" Милена Дамянова, председател на комисията по наука и образование към НС, коментира темата:

"Пандемията оказа влияние върху всички сектори. Пандемията изненада всички. Факт е обаче, че през тази и миналата година ние получихме по-различен, по-истински поглед върху ролята на учителя, детската градина, училището, на университета", казва Милена Дамянова, председател на комисията по образование и наука към Народното събрание. 

По думите ѝ е факт, че през тази и миналата година българските деца и млади хора поискаха да се върнат в класните стаи и в аудиториите. "Факт е, че дистанционното обучение, което върви в момента, постави България на едно от челните места по образование, защото много европейски държави в момента си предават домашни и изобщо не могат да говорят за обучение в електронна среда. Факт е, че именно българските учители извършиха революция в българското образование, за което безкрайно им благодаря. Факт е, че родителите станаха партньори и участници в образователния процес. Нещо, за което всички ние работим от десетилетие." – заяви още Дамянова.

Предизвикателствата

"Кризата наистина ни даде друга гледна точка – за значението на образованието и науката – и ни принуди да преосмислим живота си, ценностите си и целите си. Това ни дава увереност, че ще се справим и през 2021 г. Образователната система се справя доста добре, за което благодаря на всички учители."

Дебатът за дистанционното обучение

"Дебатът за дистанционното обучение тепърва ще продължава. Факт е, че имаме своите успехи. Българската образователна система показа, че не е толкова консервативна. Открай време се говори за това как образователната система не търпи резки реформи. Е, учителите ни показаха точно обратното. Те са готови да посрещнат всякакви предизвикателства, справиха се чудесно." 

Работата на парламентарната комисия по образование 

"През тази година за пръв път средната брутна учителска заплата изпреварва средната за страната, като има региони, в които достига 1500 лева, а през 2021 година се очаква тя да бъде близо 1750 лева. Подобен ръст е безпрецедентен за държавния бюджет. Възнаграждението обаче е само една от мерките, които предприемаме за подкрепа на учителите в България. От 2019-а година стартира нова Национална програма „Мотивирани учители“ с общ бюджет 1 милион и 700 хиляди лева. От 2009-а година инвестираме над 65 милиона лева за квалификация.

"Най-важното през този мандат е увеличаването на заплатите на учителите. Само за този мандат на управление на ГЕРБ/"Обединени патриоти" средствата, вложени в образование за инфраструктура, надвишават 1 млрд. Средствата за заплати на учителите през 2021 г. – 360 млн. допълнително. 450 лв. е заплатата на учителите в началото на управлението на ГЕРБ 2009 г., минималната. Днес вече тази минимална заплата е 1260 лв. Приключваме мандата с бюджет за образование 4,5% от БВП."

Важни промени в Закона за висшето образование

"Въведохме Национална карта, чиято цел да представи ясно какви са приоритетите във висшето образование и те съответно да бъдат съобразени с икономическото и научното развитие. Гарантирахме държавния интерес с още един механизъм – министърът на образованието и науката вече сключва договор за управление с ректора на съответното висше училище, както и утвърждава политиката на това висше училище. Още една важна промяна – преподавателите вече участват в акредитацията само на един университет. Това също е поправка, която се дискутира от доста години. В комисията имахме консенсус по по-голямата част от тези промени, което гарантира и техния успех. Надявам се всички промени освен да гарантират едно по-добро качество на висшето образование, да гарантират и по-добър избор на младите хора сред висшите училища в България. Това са стъпки в посока едно по-добро висше образование и осъвременяване."

Инвестирани средства за образование

"Общите средства са над 16 млрд. лв. Само за този мандат имаме 1 млрд. лв. средства, инвестирани в образователна инфраструктура. 1,4 млрд. лв. – инвестирани в учителските заплати. Това са два от най-важните фактори за качествено образование. Разбира се, другият фактор са учебните програми. Там дискусиите продължават. Имаме вече нови програми, които гарантират усвояването на нови умения за реализация в новото време, в което живеем."

Поколението Z

"Всички изследвания, с които съм запозната, и дискусиите с родители, учители и експерти показват едно. Поколението X трудно си говори с поколението Z. Поколението Z знае, че ще учи цял живот и приема света чрез правене. Учениците от поколението Z смятат, че тяхното поколение е далеч по-креативно от предишните и винаги търсят по-добър начин да направят нещо, но според учителите на тези ученици това не е напълно вярно. Технологиите са основна характеристика на поколението Z, учениците от поколението Z учат най-добре чрез правене. То иска да бъде информирано, да избере своето знание. Това поколение не чете книги... имаме съвсем различно възприемане на света.

Но е време да променим училището, а не да се опитваме да променяме децата" – категорична е Милена Дамянова.

Чуйте цялото интервю в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

България и глобалните тенденции: Какво да очакваме за свободата на словото през 2025 г.?

През 2024 г. състоянието на българската журналистика продължи да бъде тревожно. Това стана ясно от годишното проучване на Асоциацията на Европейските журналисти в България (АЕЖ), според което близо 80% от журналистите оценяват медийната среда като "лоша", "много лоша" или "средна". Едва около 20% споделят, че ситуацията е "добра", а под 4% я..

обновено на 09.01.25 в 12:18
Христо Хинков

Какво научихме от Covid-19 и готови ли сме за бъдеща здравна криза?

През настоящата година българското здравеопазване се изправя пред редица важни предизвикателства и приоритети. Проф. Христо Хинков, бивш министър на здравеопазването, направи обобщение на ключовите моменти в ефира на Lege Atris , акцентирайки върху отчетените и пропуснатите теми в здравната политика за периода април–декември 2024 г. Един..

обновено на 09.01.25 в 10:28

Късно ли е за ваксинация, или как да се подготвим за грипа?

С наближаването на пика на грипната вълна в края на януари, все повече пациенти се обръщат към личните си лекари със симптоми на респираторни заболявания. Според д-р Гергана Николова, ситуацията в кабинета ѝ е показателна за сезона – наблюдава се увеличение на пациенти с оплаквания като висока температура, кашлица и главоболие. "Типично за този период..

публикувано на 08.01.25 в 14:02

Етика и професионализъм в акушерството: Урок от "Майчин дом"

Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е дълбоко вкоренена в българската народна култура. За нея разказва Милка Петрова в запис от 4 януари 1990 г., съхранен в Златния фонд на БНР. Слушайте! 

обновено на 08.01.25 в 14:00

Дисертация разглежда ролята на дулите в родилната грижа

В рубриката "Времето на редактора" на Бабинден, разговаряхме с Надежда Янкова , докторант в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Нейният дисертационен труд е фокусиран върху дулите – професионалистки, които подкрепят жените по време на раждане. В ефира на "Нашият ден" тя разказа за изследването си, което разглежда трансформацията на..

обновено на 08.01.25 в 13:21