Как студентите в Макао интерпретират мултфилма "Ёжик в тумане", как си общуват учащи се и преподаватели в американските университети, как се живее в китайско общежитие, как се пътува в индийските междуградски автобуси, кога, ако си гражданин на бивша Югославия, се налага да запишеш като своя националност "Опел Кадет", за да добиеш легален статут... На тези и още много други въпроси отговор дават пътеписите от Америка, Китай и Индия на българската синоложка Румяна Чолакова. Всичко това четем в “Пътеписи от Шашавия“. Пътепис, в който културно-географските топоси не са назовани със собствените им имена, но са лесно разпознаваеми.
В своите текстове за Китай тя неведнъж казва, че, попадайки там, осъзнава, че не може да разбере тази страна. Че не може да разбере какви точно са разликите между Източната и Западната култура. По някакъв начин авторът предава това свое объркване, което кореспондира дори и с илюстрациите в книгата, на Анжела Минкова, показващи малкия човек, пътуващ със своето вързопче в опит да проумее, да различи очертанията на чуждите места, в който е попаднал.
За променените географски имена
“Не ми се искаше да се четат буквално тези пътеписи, като репортаж-описание на местата, в които съм била. Второ, което също беше доста важно за мен, някак се притеснявах да не обидя някого. Защото не всички хора четат литературата като литература и биха приели някакво описание на собствената си страна като наплевателско. Не всички наименования са сполучливи, но накрая се бързаше, защото имаше срокове“ – казва Румяна Чолакова в “Артефир“.
“Бидейки ограничени в нашия социалистически свят, почти всички сме си създавали едни образи на Запада, които са, меко казано, идеалистични. Всяка държава е многопластова, многопланова. А ние всичко, което ни липсваше тук, сме го прехвърляли оттатък, без да мислим изобщо, че там има някакви също доста нелицеприятни неща. И в този смисъл идват и разочарованията.“
“Може би индийският разказ се е получил толкова смешен, защото аз съм се смяла сама на себе си и на собствените си идеализирани представи за мистичния Изток, за духовността, която свети там. Това съм тръгнала да търся, отивайки в Индия, и реалността ме шокира. Защото това беше моята първа среща с третия свят, която ме уплаши. Тогава си дадох сметка, че ние наистина сме били втори свят, не сме били първи, но не сме били и трети.“
Едно от най-ценните неща в разказите, като изключим брилянтното чувство за хумор, е докосването до различни култури и най-вече до тази на китайския Изток. Тя учи в Пекин. И всичко това, което е научила първоначално в Америка, след това го вижда на живо, сблъсква се с него.“ – казва Красимир Илиев в “Артефир“ и допълва:
“Те не се опитва да анализира отсрещния и да го представи по някакъв начин. Това е характерно за европейския модел на мислене. Тя просто го описва и ни го дава, така че ние можем да го докоснем, той е толкова жив. Така мисли всъщност източният човек. Там няма опит да се рови надълбоко, а дълбочината идва от това – да се предаде усещането за другия, като пред себе си, четейки.“
Повече можете да чуете от звуковия файл.
В киносалона сте, светлините са загасени, рекламите са минали и сте в очакване филмът да започне. Кое е първото, което привлича сетивата ви? Статистиката тук не говори, но една немалка част от хората навярно биха казали, че е звукът, той най-бързо достига до ума на човек. Какво се случва обаче с тези от нас, за които животът се измерва с непрестанна..
Познаваме актрисата Ева Данаилова като едно от лицата на Народния театър "Иван Вазов", но преди няколко месеца тя избра да не живее вече в София, а в Русе, и сега е част от трупата на Драматичния театър "Сава Огнянов". Преди броени дни тя създаде в крайдунавския град ателие по актьорство за всички професии. Ателието се нарича "Ти си главният..
24 май събра няколко български неделни училища от южните райони на Германия, за да може българската общност да усети значението на този ден – особено когато българският език е ежедневна борба в чужда култура. Училища от областите Бавария и Баден-Вюртемберг създадоха автентична българска атмосфера, с която изучаващите български език в Германия показаха..
Текстът към изложбата "Високи гласове", открита в "Топлоцентрала" и в Националния музей "Земята и хората" до 31 май, започва така: "Десетилетията на човешки прогрес, технологичен напредък, научни открития, изобилие и нарастващ комфорт на живот родиха сякаш и безгранично консуматорство, катастрофална експлоатация на ресурси, психологически..
"Разговорът" днес е за едно артистично семейство, чийто път в изкуството се движи едновременно през историята и съвремието, през митовете и личните търсения. В Севлиево, в Градската галерия "Асен и Илия Пейкови", е подредена изложбата "Митове и легенди" . Тя представя съвместното творчество на скулптора Спас Киричев и художничката-керамик..
От днес в галерия "Риволи" може да бъде видяна изложбата "Френското изкуство". Галерия "Риволи" представя изложбата "Френското изкуство", която събира в..
"Художници и букви" е изложба на преподаватели от катедра "Книга, илюстрация, печатна графика" на НХА, чието откриване ще се състои днес (29 май) в..
На 29 май "Кварто квартет" представят в Пловдив музикалния спектакъл "Гласове и струни", заедно с хор "Мистерията на българските гласове", с авторската..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg