Колко обществени са обществените медии

С онлайн събитие на 26 февруари се представят резултатите от изследването “Колко обществени са обществените медии". То е базирано върху анализ на информационно съдържание, предоставяно от БНТ1 и от програма „Хоризонт“ на БНР.

Наблюдавани са предаванията – “Референдум“, “Панорама“, “Денят започва“ с Георги Любенов на БНТ1. Както и предаванията: “Събота 150“, “Неделя 150“, “Политически НЕкоректно“ по програма “Хоризонт“ и новинарските емисии. Периодът на наблюдение на двете медии е октомври-ноември 2020 г. 

Резултатите от проучването коментира в “Нашият ден“ журналистът и преподавател във ФЖМК на Софийския университет – Ралица Ковачева.

“Това, което ясно се вижда и за никого не е изненада, е, че доминиращата тема е Covid-19. И всички останали теми, които се появяват като по-значимо натрупване, също минават през призмата на Covid-19. И здравеопазване, и международна политика, и социална политика, и икономика – казва тя и допълва – Пряко, свързаното с въпроса за обществената мисия, който ние си задавахме, е балансът на говорителите. От една страна, е обяснимо, че преобладават институционалните говорители и то конкретно правителството. От друга страна обаче, специално в БНТ, това преобладаване е изключително силно изразено. Затова смятаме, че трябва да се мисли по посока обществената мисия като намаляване на този дисбаланс между правителствените, институционалните говорители и гражданското общество, неправителствения сектор, бизнеса. Изобщо да се разнообразят малко участниците в публичните дебати, за да могат да се чуят малко повече мнения и позиции.“

“От друга страна, това, което се вижда като числа, е много силно присъствие на гражданите. На пръв поглед това е добре, може да си каже човек. Но, ако се взрем по-дълбоко, се вижда, че гражданите присъстват или като отделни хора, който се използват в репортажите и на радиото, и на телевизията като илюстрация, гласове от народа. От друга страна, хората участват като някакви групи, говори се за тях като за – пациентите, клиентите, заразените, случаите и т.н. Това, което липсва е структурираното гражданско общество. Т.е. да не представяме хората само като обикновения човек, който получава глас в медиите, а като граждани.“

“Другото, което бихме препоръчали и на двете медии, е да се намали тази практика да се пускат гласове или да се излъчват изказвания на граждани, без да се изписват имената им. Ако искаме да поставим гражданите като равностойни участници в обществените дебати, не мислим, че това е начинът.“

“Струва ми се важно също – неправителствените организации, които присъстват доста маргинално в информационния поток, много често присъстват като носители на добрите новини. Организации, които се занимават с благотворителност, организатори на културни събития, социални и др. Но ги няма като активни участници в обществените и в политическите дебати, като структури на гражданското общество, за да бъдат балансирани малко правителствените говорители. Появяват се рядко, понякога във връзка с антиправителствените протести, но в периода, в който ние провеждаме изследването, протестите вече не бяха толкова активни, а и не бяха новина за медиите, затова тяхната поява е наистина доста ограничена.“

Фалшиви новини

“Не намерихме никакви тревожни сигнали. Това, което забелязахме, са две неща: при БНТ имаше един случай, който всъщност е преди периода на изследването. Ние го хванахме по време на нашия предварителен мониторинг. Имаше една новина, че се свиква от протестиращите “народен съд“ и след това се наложи БНТ да опровергават.“

“В БНР т.нар. „фалшиви разкази“, за които ние говорим, т.е. някакви манипулативни и подвеждащи интерпретации на реалността, базирани на неверни факти или на спекулативни заключения – това нещо влиза през предаванията, в които има слушатели много често, и през някакви гости в предаванията. Но като цяло нищо фрапантно не може да се каже по този въпрос.“

Обществени ли са обществените медии?

“За наша радост обществените медии са много обществени. Разбира се, има какво да се желае. Нещо важно, което искам да отлича и което страшно ме радва за Българското национално радио, е много силният акцент върху международната политика. Много важно ми се струва това и бих го подчертала като голям плюс. Може да се даде добра оценка на това, което видяхме като отразяване на двете медии.“

Изследването – екип и база

“Докладът и изследването, на което се базира този доклад, е проведено от две неправителствени организации – Фондация за хуманитарни и социални изследвания и Фондация за ново партньорство в журналистиката. В екипа участваме университетски преподаватели, изследователи и други колеги. С идеята да се включим и да допринесем в текущата дискусия, която се води в момента за мисиите на обществените медии.“

“Смятаме, че  всякакви законови промени и всякакви промени в начина на финансиране на медиите, трябва да бъдат обвързани с обществената им мисия и е много важно как тя ще бъде дефинирана. Оттам дойде и провокацията да изследваме информационното съдържание на БНР, програма “Хоризонт“ конкретно и БНТ1. Като сме наблюдавали през октомври и ноември миналата година, общо 10 предавания в двете медии плюс централните информационни емисии, за да видим в тях какъв е балансът на гледните точки, кои са говорителите, появява ли се под някаква форма дезинформация и дори не толкова като отделни съобщения, а като нещо, което ние наричаме “фалшиви разкази“, т.е. подменени, подвеждащи, манипулативни интерпретации на света.“

“Наблюдаваното съдържание е достатъчно, за да се направят изводи от гледна точка на наблюдавания период и най-вече на броя на регистрираните единици, които са много сериозно количество. Особено за новините, това са 1653 регистрирани отделни информационни единици. Който е правил такъв тип изследвания, знае че това е солидно количество. Предаванията са по-малко, но за сметка на това там работим с много големи обеми от време. В този смисъл и като период, и като основа на изследването е достатъчно.“

Повече можете да чуете от звуковия файл.