Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Снабдяване с ваксини на Балканите – солидарност или нещо друго

Снимка: архив

Дали на Балканите се прави политика чрез ваксините? И по какъв начин.

Темата коментира в “Нашият ден“ журналистът Райна Асенова, завеждащ редакция „Балкани„ на БТА.

Райна Асенова, балканист-журналист от БТА

“Огромното търсене на ваксини не съответства на възможностите на фармацевтичните компании да произведат необходимите количества. И така недостигът създаде възможност да се окаже политическо влияние на някои страни, които и без това на Балканите винаги са се стремели да указват патерналистично влияние върху други страни. Най-яркият пример в това отношение е Сърбия, чийто президент снабди страната с ваксини отвсякъде. Имат си руска ваксина, и от Китай, “Пфайзер“ и “Бионтек“, и от “Модерна“. Те заявиха тези количества още през ноември. Но той действително се възползва да укрепи лидерската си роля в региона, каквато винаги е претендирал да има. Прави впечатление, че Вучич лично раздава кашончета с ограничени количества ваксини, тъй като действително той не може и повече да даде.“

Кашонче с ваксини, дадено символично на Република Северна Македония (РСМ)

“То беше прието с огромни благодарности от Заев, който неколкократно подчерта голямото приятелство между двете страни, сътрудничеството, че сърби и македонци са братски народи и т.н. Важното е, че в самата РСМ пристигнаха пратки от руската ваксина и днес започва реалното ваксиниране в Скопие с руската ваксина.“

“Ако се върнем на проблем с политическото влияние, което Вучич се опитва да укаже, тук мога да напомня и за проекта “мини Шенген“. По същия начин Вучич под предлог и с обяснението, че отворените граници и отворените отношения между страните на Западните Балкани, имаше предвид РСМ и Албания, тъй като Косово отказа да се присъедини към тази инициатива, всъщност са нещо добро за Балканите и че би желал в тази инициатива да се включат още Босна, Херцеговина и Черна гора, които засега се въздържат. Тъй като всички виждат в това друг опит на Вучич да се наложи като регионален лидер, нещо което те не искат, и не затова се разпадна бившата Югославска федерация.“

Александър Вучич“Но, като се върнем на Балканите, става дума за това колко остро бяха посрещнати пратките от Босна и Херцеговина, тъй като там не са забравили политическата роля лично на Вучич по време на войната през 90-те години. Беше му напомнено, че той издигаше лозунга – “За един убит сърбин, убиваме сто мюсюлмани“. И беше изказано съмнение в неговите искрени намерения да бъде солидарен с народа на Босна и Херцеговина“ – казва Асенова и пояснява –

Още повече, че той направи така, че първо даде една част от ваксините на Република Сръбска, с която поддържа близки отношения, а пък на Федерация Босна и Херцеговина, в която са обединен мюсюлманите и хърватите, даде отделна пратка, доста по-малка. И това беше възприето от босненския народ като още едно унижение, тъй като човекът, чиято роля във войната те не забравят, трябваше да бъде посрещнат на летището с червен килим, да му се окажат всякакви почести за малки количества ваксини, които не са били и искани от Федерация Босна и Херцеговина, а Вучич сам е предложил да им ги предаде, за да могат да ваксинират поне лекарите в болниците.“

Още от анализа на Райна Асенова можете да чуете от звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Видин Спортна зала - рампа за хора с увреждания

Подписка срещу изграждането на център за хора с увреждания: "Фашизъм" или страх?

В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..

публикувано на 26.11.24 в 11:15

Зимата наближава: Къде са кризисните центрове за спешно настаняване?

В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..

обновено на 26.11.24 в 11:01
Марина Кисьова

Марина Кисьова: За активните граждани на Пловдив и справянето с местните проблеми

За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..

публикувано на 26.11.24 в 10:12

Ромските общности на България и дезинформацията

Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..

публикувано на 26.11.24 в 09:34

Чрез инициативите на движение "Бездетен" са се родили 7 български деца

"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента.  Над 50 000 семейства у..

публикувано на 25.11.24 в 18:00