Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Снабдяване с ваксини на Балканите – солидарност или нещо друго

Снимка: архив

Дали на Балканите се прави политика чрез ваксините? И по какъв начин.

Темата коментира в “Нашият ден“ журналистът Райна Асенова, завеждащ редакция „Балкани„ на БТА.

Райна Асенова, балканист-журналист от БТА

“Огромното търсене на ваксини не съответства на възможностите на фармацевтичните компании да произведат необходимите количества. И така недостигът създаде възможност да се окаже политическо влияние на някои страни, които и без това на Балканите винаги са се стремели да указват патерналистично влияние върху други страни. Най-яркият пример в това отношение е Сърбия, чийто президент снабди страната с ваксини отвсякъде. Имат си руска ваксина, и от Китай, “Пфайзер“ и “Бионтек“, и от “Модерна“. Те заявиха тези количества още през ноември. Но той действително се възползва да укрепи лидерската си роля в региона, каквато винаги е претендирал да има. Прави впечатление, че Вучич лично раздава кашончета с ограничени количества ваксини, тъй като действително той не може и повече да даде.“

Кашонче с ваксини, дадено символично на Република Северна Македония (РСМ)

“То беше прието с огромни благодарности от Заев, който неколкократно подчерта голямото приятелство между двете страни, сътрудничеството, че сърби и македонци са братски народи и т.н. Важното е, че в самата РСМ пристигнаха пратки от руската ваксина и днес започва реалното ваксиниране в Скопие с руската ваксина.“

“Ако се върнем на проблем с политическото влияние, което Вучич се опитва да укаже, тук мога да напомня и за проекта “мини Шенген“. По същия начин Вучич под предлог и с обяснението, че отворените граници и отворените отношения между страните на Западните Балкани, имаше предвид РСМ и Албания, тъй като Косово отказа да се присъедини към тази инициатива, всъщност са нещо добро за Балканите и че би желал в тази инициатива да се включат още Босна, Херцеговина и Черна гора, които засега се въздържат. Тъй като всички виждат в това друг опит на Вучич да се наложи като регионален лидер, нещо което те не искат, и не затова се разпадна бившата Югославска федерация.“

Александър Вучич“Но, като се върнем на Балканите, става дума за това колко остро бяха посрещнати пратките от Босна и Херцеговина, тъй като там не са забравили политическата роля лично на Вучич по време на войната през 90-те години. Беше му напомнено, че той издигаше лозунга – “За един убит сърбин, убиваме сто мюсюлмани“. И беше изказано съмнение в неговите искрени намерения да бъде солидарен с народа на Босна и Херцеговина“ – казва Асенова и пояснява –

Още повече, че той направи така, че първо даде една част от ваксините на Република Сръбска, с която поддържа близки отношения, а пък на Федерация Босна и Херцеговина, в която са обединен мюсюлманите и хърватите, даде отделна пратка, доста по-малка. И това беше възприето от босненския народ като още едно унижение, тъй като човекът, чиято роля във войната те не забравят, трябваше да бъде посрещнат на летището с червен килим, да му се окажат всякакви почести за малки количества ваксини, които не са били и искани от Федерация Босна и Херцеговина, а Вучич сам е предложил да им ги предаде, за да могат да ваксинират поне лекарите в болниците.“

Още от анализа на Райна Асенова можете да чуете от звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Образование и архитектура

Какво е бъдещето на архитектурата? Изчезва ли архитектурата на миналото и как мислим за нея днес? Проблемите на материалната среда около нас са и проблеми на образованието на архитекта, казват нашите събеседници: арх. Виктор Дамов, арх. Теодор Узунов, арх. Диана Манолова и арх. Дана Пейчинова от Фондация Underschool_. Те споделят: "През..

публикувано на 30.09.24 в 16:23

Кои са регистрираните религиозни общности в България?

Човекът като Божие творение е уникален, но едва ли би могъл да се възползва от този дар, ако не се познава. Човешкият живот би бил ужасен ад, ако той премине в разпра, както със себе си, така и със себеподобните си – различни, но само по вяра, раса, пол и език. Ето защо ние ще се стремим да приобщаваме другостите, за да бъдем заедно, така..

публикувано на 30.09.24 в 15:10

Серги Кузян: Нашата задача е да помагаме на въоръжените сили на Украйна

В контекста на войната на Русия в Украйна Олесия Хориаринова, съосновател на Украинския център за сигурност и сътрудничество, и Серги Кузян, негов председате, споделят в "Мрежата" украинския опит за начините на ненасилствена мобилизация, подготовката на цивилните граждани за евентуална агресия от страна на чужда държава, а също и как всеки гражданин..

публикувано на 30.09.24 в 12:27
Проф. Адил Наджам

Проф. Адил Наджам: Живеем в свят, който се определя от разделението на хората

За разделението на хората и силата на преговорите или как обществените медии дават пространство на обществото да говори със себе си – разговор в "Нашият ден" с проф. Адил Наджам , глобален президент на WWF International, почетен декан и преподавател по международни отношения в Бостънския университет, САЩ. Проф. Наджам гостува в България по..

публикувано на 30.09.24 в 10:18

Между два свята: Ролята на жестовия преводач в ежедневието

Ден след Международни яден на глухите хора ви срещаве със Силвия Маринова, жестов преводач с повече от 35 години опит.  Тя не разглежда своята професия просто като работа – за нея тя е лична мисия, започнала още в детството ѝ. Описвайки своя житейски път, Силвия споделя: "Жестов преводач съм с повече от 35 години стаж. Първото ми образование е..

обновено на 30.09.24 в 10:07