Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Премиера – 14 март 2021, кино "Люмиер"

Станимир Трифонов: Киното е освен морално и морализаторско занимание

Три епохи през личната история – в новия филм на Станимир Трифонов "Блаженият"

| обновено на 14.03.21 в 11:10
Станимир Трифонов – режисьор
Снимка: НБУ

Най-новият филм на Станимир Трифонов „Блаженият“ има премиера на 14 март в 20.30 часа в кино "Люмиер". Той е акцент в програмата на 25-ия София филм фест. Сценаристи са Емил Андреев, с когото режисьорът работи в няколко творчески проекта през годините, и Боряна Дукова, оператор е Кирил Проданов, композитор – Георги Стрезов. Продуцент е Пламен Йорданов „Inkoms Project“, в копродукция с Българската национална телевизия. 

"Блаженият" е един художествен поглед към миналото, пречупено през призмата на дълбоко лична история. Режисьорът определя „Блаженият“ като психологическа любовна драма, а в основата на сюжета е книгата на Емил Андреев „Боби Блажения и Другия Американец“. 

Става дума за една непорочна любов, за търсенето на безценно лекарство срещу туберколоза и за случайната среща с бъдещия президент на САЩ, Джон Кенеди, които преобръщат живота на един човек. Историята на Боби е полет към миналото и настоящето, към вечните човешки страсти, падения и добродетели. Бомбардировките в София през януари 1944 година погубват разсъдъка на младия Боби, но той спасява невинната си душа. В неговия образ влиза младият актьор Александър Тонев, а в другата главна роля е Лорина Камбурова. В актьорския екип на „Блаженият“ участват и Параскева Джукелова, Стефан Денолюбов, Любен Чаталов. 

Веднага сред първата, предпремиерна, прожекция на филма Дарина Маринова разговаря с режисьора Станимир Трифонов за "Артефир":

"Притеснен съм, разбира се, и страшно ми пука, защото киното, както и Тарковски казваше, е освен морално и морализаторско занимание. Трябва да има и морал в тая работа. Ненавиждам режисьори, които казват: "На мен не ми пука за публиката – ако искат, да го гледат". 

Локацията – "В литературния първоизточник мястото на действието е Лом, реално филмът е сниман в Русе. От художествена гледна точка за мен е важно да се знае, че действието се развива в европейска България по поречието на митологичната река Дунав. Тази река е част от глобализацията (онази много преди сегашната). България винаги е била в Европа и част от Европа

Героите – "Исках те да изглеждат красиво – всичките да са хубави, дори терористите."

Кенеди е бил тук – "Аз не съм довел Кенеди. Една още жива жена от Лом твърди, че Кенеди е бил тука. Емо Андреев разказва за тази случка. Аз съм я прочел в един вестник, за пръв път детайлно разработено е в документалния филм на Владо Илиев ("Любов край Дунава"). 

Чувството за историчност – "Вижте как е било –дали не може и сега? Човешкото достойнство е погубено, изчезнало..."

Актьорите – "Със "старите хиени" нямам големи проблеми. Винаги твърдя, че не режисьорът дава ролите – актьорите си ги взимат. Кастингът за този филм коства чудовищни усилия. Катя е много сложен образ – да, метафората, че това е разкъсаната България. Озлочестената и искаща да отгледа живот България се оглежда в тоя образ. Тя е селско момиче, много красива, има вроден финес и аристократизъм, попада в едни сложни обстоятелства, в същото време и селската кръв, и прагматизмът показват своето. И Лорина Камбурова, и Александър Тонев правят, според мен, зашеметяващи дебюти. Във всеки филм се опитвам да откривам по един нов актьор. В изкуството трябва да се влиза като в уестърн – добрият герой, каубоят, влиза с кон през летящите врати в бара, избива ги и после пита труповете кой как се казва.... 

Актьорите са съавтори. Актьорът не е кал, не е марионетка. И съм се разбрал с екипите си: "Работим всички за актьора!". Не ме интересува нищо друго. Те са деца. Това е шантава професия, кой нормален човек ще играе чужди смърти, чужди оргазми... Те трябва да бъдат тачени и обгрижвани..."

Операторът – "Огромна е ролята на оператора. Кирил Проданов се казва. Много талантлив и изключително самоотвержен. Работихме заедно с оператора. Беше му тежко, защото трябваше да снимаме епоха. Този филм трябваше да се снима, както художниците в ателиетата – камерата на статив – искам да е красиво и да се рисува със светлина, и да има дух."

Всички сме Блажени – "Сега се замислям, че във всичките ми игрални филми, и в сериалите, работата се завърта около Бога и любовта – любовта към човека, не само между мъжа и жената. Честно казано, животът е най-великото благо и в този смисъл сме блажени, защото сме дарени с това благо от Бога."

Публиката на 25-ия София филм фест има възможността да види за първи път финалната версия на филма. 

Снимки – СФФ и НБУ

Чуйте повече в звуковия файл.

Режисьорът Станимир Трифонов е роден във Велико Търново на 14 май 1958 г. Завършва българска филология във ВТУ „Кирил и Методий”, а през 1986 година - ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”, специалност „Кинорежисура” при Димитър Пунев. През 2003 година става доцент по филмова и телевизионна режисура, а от 2008 година е професор. Преподавател е в ЮЗУ „Неофит Рилски” и Нов български университет. 

Продуцент и режисьор на телевизионни сериали, игрални и документални филми, сред които „До утре… четири портрета и един спомен” (1988), „Елиас Канети. Тълкувания” (1992), „Образ невъзможен” (1996), „Ако е рекъл Господ…” (1999), „Хайка за вълци” (2000), „Изпепеляване” (2004) и „Стъклената река” (2010). Носител на международни и национални награди, включително „Златна ракла” и „Златна роза”.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Кулябин, Коршуновас и една "Среща сред цъфналите праскови"

Три големи събития предстоят в рамките на фестивала "Световен театър в София" . Повече за вълнуващите театрални преживявания, които очакват българската публика  в "Артефир", разказва театроведът Асен Терзиев . Това е 18-о издание на фестивала, който е част от Културния календар на Столична община. "Страх и отчаяние в Третата империя" –..

публикувано на 28.06.24 в 16:37
Мариус Донкин

Мариус Донкин взе голямата награда на Международния фестивал "МоноАкт" – Косово

Химн за обичта и толерантността е монодрамата "Господин Ибрахим и цветята на Корана", с която актьорът Мариус Донкин спечели голямата награда на VI издание на Международния фестивал "МоноАкт" в Косово . Пет пиеси участваха в състезателната програма, като моноспектакълът по едноименното произведение на Ерик-Еманюел Шмит заслужи овациите на..

публикувано на 28.06.24 в 15:59

Международният форум за кирилицата продължава

Това издание на "Артефир" пренася слушателите на церемонията по откриването на Международния форум за кирилицата "Азбука, език, идентичност" . Двудневното събитие, инициирано от вицепрезидента на Република България Илияна Йотова, започна на 27 юни в зала 6 на НДК и продължава днес (28 юни) в Регионалния исторически музей - Пловдив...

публикувано на 28.06.24 в 15:10
Кадър от филма „Защото обичам лошото време“

София Филм Фест на път

Повече от 15 години инициативата "София филм фест на път" възпитава вкус към стойностно кино. Програмата включва филми, прожектирани на последните издания на кинофорума. Всяка година се добавят нови български градове. През 2024 г. за първи път ще се проведат "СФФ в Пазарджик" и "СФФ в Якоруда". Предстои и 12-ото издание на "СФФ в Севлиево". В..

публикувано на 28.06.24 в 14:45

На слънце и на сянка

В редакция "Хумор и сатира" сме загрижени както за нашите слушатели на слънце, така и за нашите слушатели на сянка. И едните, и другите тази неделя след новините в 18 часа ще могат да чуят: Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от актьора Васил Попов, чийто деветдесети рожден ден отбелязваме...

публикувано на 28.06.24 в 14:30