Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Превръщат ли се децата в основна жертва на пандемията

Снимка: БТА

През изминалата седмица учителите от неформалното обединение “Учители за безопасно образование“ написаха отворено писмо до всички отговорни институции с искане за преминаване на учениците от 5-и до 12-и клас в електронна среда на обучение. От петък това е факт в някои градове от страната, от вчера в други.

Защо е необходимо това? Темата коментира в “Нашият ден“ Лилия Стоянова, учител във Варна и представител на неформалната група на “Учители за безопасно образование“:

“Видяхме какво се случи есента след започване на присъствените учебни занятия. Седмици след това случаите започнаха да нарастват, до момента на обявяване на частичния локдаун, който даде много добри резултати. За съжаление условията в училище не са се подобрили по никакъв начин – няма вентилация, не може да се спазват добре мерките, говоря за дистанция, нищо че се носят маски, което неминуемо води до много голям брой заразени.“

“Британският щам също дава отражение, защото той поразява младите хора и децата. Продължаваме да твърдим, че училището е един от най-големите фактори за разпространението на епидемията. Там се случва събиране на много хора на едно място при лоши условия и невъзможност за спазване на мерките.“

Изкупителна жертва на пандемията ли са учениците

“Няма начин да говорим за жертва в случая. Мисля, че жертвите, които дадохме само за последното денонощие, говорят достатъчно. Никой не обвинява децата, но е факт, има много проучвания, че училищата са най-големия двигател на пандемията.“

Състояния на тревожност у децата в дългосрочен план

“Изготвили сме доклад за последиците от преболедуване на коронавирус при деца. Това, което пише в доклада за мултисистемния възпалителен синдром, за дългия Covid при деца, е много по-страшно от (възможните психологическите последствия – бел.ред.) Децата не са защитени, дори напротив, от новия, британския щам, боледуват много повече и по-често. Затова, на първо място, трябва да поставяме живота и здравето от там нататък е всичко останало.“


Темата коментира в “Нашият ден“ и Надежда Цекулова, директор на програма „Кампании и комуникации“ в Български хелзинкски комитет, майка на три деца:

“За съжаление ние, като общество, упорито отказваме да влезем в смислен диалог относно мястото на децата в борбата с пандемията и ролята, която ние, като възрастни, играем за това те да имат по-добри шансове.“

“Моето дете, което е в прогимназиален етап, през изминалите 55 седмици, това е година и три седмици, е било присъствено на училище точно седем седмици. Абсолютно всичко в тази държава е работило по-дълго.“

Имаме недостиг на болнични легла, прибрани деца по домовете и на този фон имаме – отворени заведения, молове. Напълно разбирам икономическата ситуация на хората, които работят в тези сектори, смятам, че държавата трябваше много отдавна да е взела мерки тези хора да бъдат адекватно подкрепени, за да може балансът на мерките да позволи различните социални групи да понесат относително балансирано удара на пандемията.“

За всеки човек, който отглежда деца на възраст под 16 години, защото над 16 вече са достатъчно големи и самостоятелни, вижда, че децата не са добре. Въпросът е в баланса на усилията, които обществото прави, за да осигури на децата максимално добри условия предвид ужасното положение, в което всички се намираме. Тук в България не полагаме никакви усилия да подкрепим децата, напротив, те са първата и най-лесна жертва, която ние дадохме с готовност.“

Разговорите можете да чуете от звуковите файлове.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Зимата наближава: Къде са кризисните центрове за спешно настаняване?

В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..

обновено на 26.11.24 в 11:01

Ромските общности на България и дезинформацията

Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..

публикувано на 26.11.24 в 09:34

Мозъчни донори

В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже.  За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..

публикувано на 25.11.24 в 15:15
Мина Киркова и Михаил Мишев

Между страха и истината – или къде е Дявола?

Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности?  В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..

публикувано на 25.11.24 в 14:06
Илияна Типова

Антон Митов представя: Илияна Типова, журналист от Радио Кърджали

В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..

публикувано на 25.11.24 в 13:27