Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Как и колко пандемията промени съня ни

Световен ден на съня – „Редовен сън за здравословно бъдеще“

| обновено на 19.03.21 в 09:27
Снимка: pixabay

На 19 март се отбелязва Световният ден на съня.

Имате ли проблеми със съня, свързани с пандемията от Covid-19? Промени ли пандемията ритъма на живот?

Темата коментира в “Нашият ден“ д-р Нейко Нейков, невролог и специалист по проблемите със съня:

“Върху здравните специалисти пандемията повлия със сигурност върху съня. Има проведени за последната една година над 79 проучвания за качеството на съня при здравните специалисти. Имаме наблюдения и върху нормалната популация от пациенти. Имаме много сериозно обостряне на оплакванията от безсъние, както и при пациентите с хронична инсомния нещата са по-зле."

С около 30% са се увеличили оплакванията от безсъние при общата популация от пациенти в работоспособна възраст

"Основно се коментират тревожността, както и промененият начин на живот. Хората, когато работят, имат един изграден сънен график. В последната година много специалисти се прехвърлиха на дистанционен начин на работа, работа от вкъщи, което променя ритуалите, които един човек си е създал.

Когато леглото е на два метра от теб, всяка лека умора може да бъде тълкувана като почивка или сън, което естествено ще наруши нощния. Стандартните рефлекси, които сме си изградили, трябва да бъдат заменени от нови. Допълнително тревожността, изолацията, която особено при нас локдаунът не е толкова тежко изразен, но в страни като Испания, които бяха изолирани със седмици, което води допълнително до повишаване на тревожността, до отключване на психиатрични състояния и за съжаление влошаване на всички видове сънни оплаквания.

Съвременните технологии също започнаха да увреждат съня

"Монитори с течни кристали ни гледат навсякъде, синята светлина, която излъчват, ни събужда, води до нарушение на съня. Всеки е с телефон, с таблет, с дисплей на колата си. Филтрите донякъде решиха проблема, но лошото е друго, все пак това ни е интересно.“


Влияние на Covid-19 върху съня

Самият Covid-19 за съжаление има директно вреда върху нервната система. Около една пета от усложненията от коронавирус са свързани с периферна или централна нервна система. Системно нарушенията на съня са налице както в рамките на острата инфекция, поради допълнителните чисто телесни изживявания, поради самия задух, поради мускулните болки, които причинява."

Препоръки

Спазване на добра хигиена на съня. Лягане и ставане по едно и също време, без значение от нашата натовареност. Място, определено само за сън, в което да няма телевизор, часовник, телефон, компютри. Изобщо да се избягва вечерно време допълнителни източници на светлина.

Използване на филтри за съответната светлина, трябва да имаме филтри за съответната светлина навсякъде. Също и ограничението, защото ние на тези таблети, телефони възбуждаме интереса си, което ни буди.“

Колко часа е здравословният сън

“Това е строго индивидуално. Има доста сериозна вариация от самия организъм. Всеки човешки организъм има индивидуално своите нужди от почивка и от сън, което са две различни неща. По правило най-активната ни възраст е от 25 до 55 г. – от 7 до 9 часа сън са препоръките, но с вариация плюс минус един час. Постепенно с възрастта спадат нуждите от сън. Там може да се достигне, особено от човек, който по принцип има нужда от по-малко сън, до 2-3 часа.“

Чуйте повече за това как се отразява промяната на часово време върху съня от интервюто в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Мозъчни донори

В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже.  За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..

публикувано на 25.11.24 в 15:15
Мина Киркова и Михаил Мишев

Между страха и истината – или къде е Дявола?

Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности?  В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..

публикувано на 25.11.24 в 14:06
Илияна Типова

Антон Митов представя: Илияна Типова, журналист от Радио Кърджали

В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..

публикувано на 25.11.24 в 13:27
Детелина Стаменова, психолог

Въздух, стрес, храна – епигенетичните фактори, предавани през поколенията

Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..

публикувано на 25.11.24 в 13:12
Саша Безуханова

Саша Безуханова: Икономиката на бъдещето ще бъде зелена, освен дигитална

От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..

публикувано на 25.11.24 в 11:44