Иван Михайлов: Сърцето винаги ми даваше правилната посока

Иван Михайлов е музикант и композитор, който от дълги години живее в чужбина. Завършил е три консерватории, над 100 негови музикални школи са на европейските пазари, 4 са преведени на китайски. Той е роден в гр. Ловеч и започва музикалния си път като инструменталист – учи валдхорна в музикалното училище в Плевен и след това в Националната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров” в София.

След дипломирането си свири за няколко години във филхармонията в Шумен и тази в Плевен. Любовта го отвежда в Холандия, където отново се записва в консерватория – специалност електронен орган и става учител с дългогодишен стаж по 2 предмета – акордеон и кийборд.

Иван Михайлов е главен герой в “Нашият ден“.

“Най-важното за мен в живота е това, което ми подсказва сърцето. Сърцето за мен е един много голям фактор. Мисля, че то ми дава правилната посока в областта на музиката, може би и в областта на живота.“

Любовта към музиката

“Моят баща свиреше много добре на китара. Майка ми имаше много хубав глас. Аз свирех на акордеон, започнах от 7-годишна възраст. Често сядахме на пейката вкъщи и си правехме музика, забавлявахме се. Любовта идва от родителите ми.“

“Когато ходехме на ресторант, аз винаги бях до оркестъра и забравях да ям, майка ми все ми се сърдеше – да не съм си тръгнел гладен.“

Образование

“Когато отидох в Консерваторията през 1962 г., се запознах с нашия преподавател по хармония Георги Костов. Много обичах хармонията и с удоволствие решавах най-различни задачи. Преди няколко месеца разбрах, че проф. Костов е направил 80 години, опитах се да се свържа с него и сега – половин век по-късно – сме отново приятели.“

“През 1979 г. заминах за Холандия. Може би е банално, но със съпругата ми се запознах на морето. Много хора ми казваха: “Това е лятна любов, преходно е, ще трае няколко месеца“. Запознахме се на "Златни пясъци" и тогава бях само един ден с нея, на другия ден отивах по разпределение в Шуменската филхармония, това беше 1972 г. От тогава започнахме да си пишем и нещата се движеха във възходяща посока. Това продължи седем години, докато заминах за Холандия. Заедно сме вече 40 години.“

Учител по музика в Холандия

“Да си учител по музика в Холандия е както да си учител по музика в България, само че там нещата са по-други. В Холандия изкарах още една консерватория с електронен орган и станах учител. Иначе консерваторията, която имах с валдхорна, не ми я признаха в началото. Но като изкарах втората консерватория с електронен орган и после изкарах трета консерватория с кийборд и композиране, тогава всички врати се отвориха и започнах да работя в две музикални училища.

Холандците обичат повече лека музика, но също и цигулка и пиано, различни инструменти. Там преподаването се извършва по малко по-друг начин. Никога не съм се чувствал като истински учител сред децата, винаги съм им казвал следното: “Ние сме приятели на музиката, както ти, така и аз. И искаме да си помогнем.“

110 негови школи са на европейския пазар

“Пазарът в Холандия е много труден, има много школи. За мен винаги е било най-важното, когато напишеш музиката, да достигнеш до сърцето на хората, дори и да оставиш белег. А когато оставиш белег, хората винаги ще харесват твоята музика.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.