„Преди храната изразяваше откъде сме дошли. Сега за мнозина тя е там, където искаме да отидем, кои искаме да бъдем, как избираме да живеем", пише Джон Ланчестър в забележителното си есе „Мълчи и яж“.
Храната дава любопитна оптика в изследването на даден исторически период, особено пък домашно приготвената – тя хем е интимна сфера от живота, хем повече от всичко друго приобщава и свързва хората.
Тези особености на храната улавя Албена Шкодрова в новата си книга „Бунтовните готвачи“ (Rebellious Cooks and Recipe Writing in Communist Bulgaria), издадена от издателство „Блумсбъри“.
Книгата изследва един любопитен обект – тефтерите с рецепти, които мнозина у нас пазят в домовете си.
„Бунтовните готвачи“ е за готварските тефтери в комунистическа България и техните много, понякога неочаквани начини на употреба. – пише авторката. – За да я напиша, седях в много кухни из цяла България: в Шумен, Пловдив, Русе, от Преслав до Смолян, и от столицата до село Микрево. Дори в една българска кухня в Брюксел. Чудните ми събеседници ми дадоха да надникна в личните им кулинарни бележници, да пробвам резултата от някоя и друга любима рецепта, но и много повече от това: допуснаха ме до най-личното си пространство, до кухнята на собственото им ежедневие, десетилетия назад. Книгата разказва за очакваното и неочакваното, което открих там.“
Интересът на Шкодрова към темата е траен. Тя е автор на „Соц гурме. Куриозната история на кухнята в НРБ“, която отново чрез храната по оригинален начин ни предлага поглед към миналото и опит за равносметка.
В една силно идеологизирана среда размяната на рецепти, говоренето за храна, приготвянето "от нищо нещо" са не само безопасна форма на общуване, но и начин да отвоюваш лично пространство, да заявиш себе си, да натрупаш социален капитал или да си доставиш утеха.
В личните тефтери и записки се оглежда историята и големите трансформации на епохата – от индустриализацията и урбанизацията до еманципацията на жените и хроничния дефицит.
Проектът "Диаспората в движение: културни, социално-икономически и реемиграционни взаимодействия и нагласи у българите в Бесарабия с България в периода на XIX – началото на XXI в." е насочен към изследване на взаимните контакти на най-старата и многобройна българска историческа диаспора с нейната прародина, както и на представите, изградени..
Най-добрите български ученици по астрономия и астрофизика направиха блестящо представяне и спечелиха 3 златни и 1 сребърен медала и 1 почетна грамота от Международната олимпиада по астрономия и астрофизика (IOAA). Това е най-доброто представяне на България на тази олимпиада досега. Успехът на родните гимназисти бе постигнат в конкуренция с над 280..
Националният природонаучен музей към БАН е най-стария музей в България, и освен с експозиционните си зали разполага и с огромни научни колекции в депата си. Музеят има и една много важна мисия – природозащитата, която учените, работещи в институцията възпитават и сред децата, и сред възрастните ѝ посетители. При бомбардировката на 30 март 1944 г...
Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук се намира и Националното училище за приложни изкуства "Проф. Венко Колев", което и до днес предава тези традиции на своите възпитаници. Музеят на занаятите съхранява колосално количество предмети..
Съединението е събитие в българската минало, което възприемаме като едно от малкото успешни, въздигащи, насърчаващи. И това е, разбира се, вярно, но пък има и гледни точки, които са по-скоро скептични към случилото се на 6 септември 1885 г. Големият музикант Милчо Левиев например казва, че ако не София, а Пловдив е бил останал столица на..
На 12-и септември рожден ден празнува една бележита личност в българската съвременна музика – Любомир Денев – джаз пианист, композитор, диригент, аранжор,..
Какво ни казва Русия с дроновете над Полша, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" капитан I ранг о.р. Васил Данов, член на УС на..
Галерия "Васка Емануилова", филиал на Софийската градска художествена галерия откри изложба на две съвременни скулпторки от едно поколение, чийто подход..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg