Проф. Весела Цакова от Института по физикохимия към БАН е български учен, който се нарежда в престижната класация на Станфордския университет за най-добри учени в света. Тя завършва 9-а Френска езикова гимназия с отличен успех и златен медал. После следва във Физическия факултет на СУ, където се дипломира отново с отличен успех. Работи повече от 40 години в Института по физикохимия при БАН, където изминава пътя от специалист до професор и директор на Института.
Проф. Цакова е стипендиант на Фондация „Александър фон Хумболт“, първо в университета в Университета „Хайнрих Хайне” в Дюселдорф, а после в Техническия университет в Дрезден. Тя е автор и съавтор на около 100 публикации в елитни международни научни издания. Има над 2000 цитирания на научните ѝ трудове, повечето от чуждестранни автори.
В момента е координатор на разпределената научна инфраструктура ИНФРАМАТ, част от Националната пътна карта за научна инфраструктура. Организира редица международни конференции в страната и в чужбина.
Била е гост-лектор в едни от най-престижните университети за приложни науки.
Проф. Весела Цакова е главен герой в “Нашият ден“
“Всичко тръгва от едно повече или по-малко случайно попадане в Института по физикохимия при БАН на етап, в който бях още дипломант, макар и във Факултета по физика. Това попадане, което изглеждаше случайно, се оказа, че предопредели моята професионална кариера.
Това е така, защото попаднах може би по случаен начин, но не на случайно място. Институтът по физикохимия е носител на една школа в научното познание – българската школа по физикохимия. И неслучайно в класацията на Станфордския университет за най-добри за най-добри учени в света, присъстват девет учени от този институт. Това е резултат на научната школа на един център на знанието, на една научна атмосфера, което е изключително важно за изграждането на елитни учени. Аз съм представител на третото, най-младото поколение, което присъства в класацията.
Спомням си с какво страхопочитание изкачвах за първи път стълбите на Института, те са едни широки стълби на сграда от 60-те години, и се чудех как ще пристъпя в кабинета на тогавашния директор. Тридесет и няколко години по-късно самата аз обитавах този кабинет и това беше за мен абсолютно неочаквано.“
Класацията на Станфордския университет
“Как попаднах в тази класация, е технически въпрос. Тук са обработени данни на повече от 6 млн. учени. Това са данни за техните публикации и цитирания. Направен е един комплексен анализ, като е използвана математическа формула, която е приложена към параметрите на всички тези над 6 и половина млн. учени от целия свят. Компютърът накрая ги е подредил и е получил класацията, в която присъстват немалко хора. Тези 2% са практически 160 хил. учени.
Въпросът е може би – защо. Бях изненадана, че съм в тези 2%. Мисля, че отговорът идва от това, че, тръгвайки от традицията, за която споменах, на българската физикохимична школа, която е главно в областта на теорията и разбирането за растежа на кристалите, аз стъпих в една по-различна област, свързана с получаването и характеризирането на полимерни материали, но едни много специални полимерни материали, които имат висока електрическа проводимост.
Откритието за тези материали беше направено през 1976 г., Нобеловата награда беше дадена едва през 2000 г. Аз започнах да се занимавам с тези материали през 90-те години. Стъпих в една тема, която беше нова, интересна и даваше широки възможности.“
Приложение
“Тези материали имат изключително широки приложения. От електрохромни дисплеи, като електронни елементи в гъвкава електроника, става дума за замяна на силициевата електроника с гъвкава. Областта, в която научните ми търсения най-вече попадат, е свързана със сензори за откриване на различни вещества, като например замърсители в околната среда, биоактивни вещества, които участват в човешкия метаболизъм, например глюкоза, пикочна киселина, витамини, като аскорбинова киселина, лекарствени средства – да кажем известният парацетамол, невротрансмитери като допамина. Оказаха се сравнително евтини и удобни за производство материали.
И точно на този фронт се развиха и изследванията, с които се занимавам в тези 30 години. От една страна, получаване и характеризиране на този тип материали, от друга, оценяване на възможността за тяхното прилагане в електрохимични сензори.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
Сестрите Албена и Костадинка Георгиеви от гр. Петрич наследяват от родителите си Калинка и Благой Георгиеви пет декара насаждения с киви, някога част от по-голям масив, създаден в края на 70-те години. За съжаление при връщането на земеделските земи на собствениците им, масивът е разпокъсан, и днес в Петрич само три семейства продължават да отглеждат..
В рубриката "Темата на деня" предаването "Нашият ден" срещна слушателите с Явор Иванов – докторант в Софийския университет и преподавател в Българското неделно училище "Райна Княгиня" в Дъблин, Ирландия. Той разказа за родолюбивата инициатива за изграждане на паметник на изключителния ирландски благодетел и приятел на България – Пиърс..
Тя спортува от дете и никога не е съжалявала за това. Бивш национален състезател по баскетбол , шампион на България с отборите на "Дунав Русе" и "ЦСКА София", носител на Купата на страната. Обича да плува и е дипломиран спасител. Тренирала е и алпийски ски , а днес голямата ѝ страст е тенисът на корт, заедно с професионалното ѝ призвание –..
На 19 и 20 октомври 2025 г. столицата ще бъде домакин на финалите на ER Champ 2025 – най-голямото международно състезание за ескейп стаи в света. Събитието събира в София 12 отбора от цял свят , които са се преборили за място сред най-добрите след оспорвани квалификации. За значението на домакинството, развитието на пазара у нас и феномена..
Повод ни дава книгата "Запознайте се с България", написана от британския журналист и пътешественик Рубън Маркъм. Той е американски мисионер, учител и журналист, живял почти двадесет години в страната ни, в началото на миналия век. Изпратен е като мисионер на Конгрешанската църква към Американския борд в България. Автор е на няколко книги, посветени..
В предаването "Български изпълнители" на 13 октомври 2025 ще ви представим отблизо оперната прима Цветелина Василева . В живота тя сияе с..
На 7 октомври се навършиха 19 години от убийството на Анна Политковская, случайно или не, съвпадащо тогава с рождения ден на Владимир Путин. Защо..
“Всички пътища водят към Рим”, казват хората и това съвсем не е случайно. Този известен израз произлиза от историята на Древен Рим. По негово време всички..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg