„Ако едно дете бъде интензивно рехабилитирано и подкрепено до първи клас, то има реалните шансове да бъде интегрирано, да се чувства добре и да учи наравно със своите чуващи връстници. Така перспективата му за по-добро качество на живот определено е по-голяма“, обясни в „Артефир“ Таня Димитрова, която вече година се появява в ъгъла на малкия екран и превежда на жестов език брифингите на Националния оперативен щаб. Преди 12 години тя основава Образователния център за деца с увреден слух „Яника“, който цели да допринесе именно за тази перспектива.
В „Яника“ работи не просто екип от професионалисти, а семейство, което вярва, че когато се положат достатъчно усилия по отношение на образованието на децата, те неминуемо ще доведат до нужните резултати. Това „Тихо наследство“ Таня и съпругът ѝ Димитър оставят на дъщерите си Кати и Яна, а и на рехабилитаторите, които са приели веруюто на центъра и са припознали каузата му. Част от това семейство е и Петя Накова, режисьорката, която също толкова тихо се превърна в наблюдателя, документирал предаването нататък.
Нейният филм ни разказва за живота и работата на Таня Димитрова като рехабилитатор на децата с кохлеарни импланти, но още повече говори за силата на едно семейство и мисията да гледаме на глухите хора не със съжаление, а достойно. По време на снимките Таня преминава през диоагнозата рак и дъщеря ѝ Кати е принудена да поеме работата в „Яника“. Това променя главния герой във филма, но не и неговата основна идея. Макар и зад камерата, в процеса на подготовката за проекта, през същото изпитание да преминава и режисьорката Петя Накова, филмът не говори за болестта, а за надмогването на трудностите в името на каузата – функционирането на центъра и резултатите, които слухово-речевите терапевти постигат с децата.
От 23 март „Тихо наследство“ е в ръцете на зрителите. Документалният филм имаше своята стрийминг и телевизионна премиера в 23 държави и за по-малко от 48 часа покори сърцата на хиляди хора, а именно в хората е силата за промяна, единодушни са Петя и Таня. Отново в подкрепа на каузата им копродуцентът на „Тихо наследство“ HBO Европа добави български субтитри на всички 28 съвременни филма в селекцията „Предложения от България“ в стрийминг платформата HBO GO у нас. Сега те ще бъдат разбираеми за българските си зрители със слухови проблеми.
„Тихо наследство“ е третият филм, след близо десетгодишна пауза, който представя страната ни в Европа като копродукция на HBO. Той обаче предизвика и вниманието на медиите, които започнаха да говорят силно за тишината на жестовия език, който се развива непрестанно.
„Нужно е още много и за двете страни – и за глухите хора, и за тези, които работят с тях. Било то жестови преводачи или слухово-речеви терапевти. И то главно е нужно от страна страна на държавата“, допълни Петя Накова.
Кинопремиерата на „Тихо наследство“ е в рамките на 25-ия „София филм фест“. Организаторите ще обявят датата през април.
Още за филма и мисията му можете да чуете в звуковия файл.
В програмата на тазгодишната Киномания е включен филмът "И това е за тази Коледа" на режисьора Петър Вълчев, В него се разказва за възрастен мъж, който разбира, че ще посрещне Коледа сам. В навечерието на семейния празник той разбира, че с дъщеря си и нейното семейство няма да прекарат заедно. И решава да прекара деня на гроба на починалата..
В редакция "Хумор и сатира" обичаме да пътуваме и затова често пъти поглеждаме към далечни страни, та да знаем какво ни чака, ако вземем, та най-сетне хванем самолета нанякъде. Тази седмица погледнахме и към Япония, а какво видяхме можете да разберете в неделя веднага след новините в 18 часа, когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала..
Оказва се, че много от читателите на Христо Мухтанов са очаквали третата му книга да е също с поезия. Изборът да пише и издаде поетичните си фрагменти в "Полюсът на живота" обаче е печеливш. Прозите на Мухтанов остават поетични, защото, както казва Валентин Дишев, "онова, което наричаме желание да се срещнеш със себе си, да се опознаеш, да..
Какво превръща медийните сензации в неразрешени загадки? Кое в действителност наричаме "феномен" и нужни ли са непременно отговори на всички въпроси? Едва ли ще прозвучи като изненада за някого, че колкото по-загадъчни и необясними са някои случаи или явления, толкова по-силно те провокират любопитството и желанието ни да се доберем до истината. Коя..
В пространството на джаз клуба In The Mood художникът Орлин Атанасов откри самостоятелна изложба с необичайно заглавие "Странни мисли по никое време". Работите са в техниката на асамблажа и колажа. Творецът съчетава разнообразни материали, които открива на битака, или които морето "връща" на брега "вече обработени", за да създаде своите творби...
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков,..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg