В навечерието на парламентарните избори у нас – колко партии ще влязат в новия 45-и парламент, каква ще бъде избирателната активност, влиянието на фактора коронавирус...
Изследване, проведено в периода 24-31 март сред 1013 пълнолетни българи, показва структурата на електоралните нагласи. На базата на резултатите могат да се очакват гласоподаватели в широк диапазон около интервала между 2,6 и 2,9 милиона души. Седем партии влизат в новия парламент, ако изборите бяха днес – показва проучването на „Галъп интернешънъл“ по поръчка на БНР.
България преди изборите за народни представители – коментира в "Нашият ден" социологът и изпълнителен директор на „Галъп интернешънъл“ Първан Симеонов:
Предизборната кампания
"Изследване като това не бива да се мисли като дословна прогноза, защото има огромна динамика. Партиите както може да са 7, така може да са и 4, може да са и 8 – давам много широки параметри. Разбира се, ако изборите са буквално сега, вероятно ще бъдат 7. Но много неща ще се решават през следващите часове в деня за размисъл и буквално до вечерта на 4 април.
Такава е кампанията – тя е нервна, динамична. На много хора им изглежда вяла, защото основната опозиционна сила този път като че ли проведе конструктивен тип кампания. Истината е, че ние сме в кампания от лятото насам. Да добавим и вездесъщия коронавирус, който, за съжаление, прави така, че нищо друго да не се вижда по терена."
Организацията на изборите – проблеми с попълването на съставите на подвижните секции
"Оценка за организацията на изборите ще можем да дадем по-късно. Аз апелирам за толерантност към всички, защото в такава трудна ситуация не са правени избори. Ние не знаем буквално и преносно какво усилие ще ни струва екзитпола, треперим до последно – разболяват се хора, отказват се хора... Екзитполът е обществена услуга – той ще ни покаже още в 8 часа какво ние, българите, сме решили. А ако изборната администрация се забави, каквато вероятност има, то екзитполът ще бъде първият и дълго време единствен ориентир. Въпрос е и колко гласоподаватели ще се разколебаят. Разбирам проблемите на изборната администрация, както и страховете на хората. Страхът от коронавирус може да доведе до безпрецедентно ниски активности, което да доведе до проблеми с легитимността на вота после.
Очаква се тези избори да произведат сложни вариации. Добавете коронавируса, потенциалното забавяне на резултатите, изнервеността, наследена още от лятото, добавете и прогнозата за времето... Това означава, че на тези избори ще има малко повече фактори за изнервяне и ние всички трябва да се заредим с търпение."
Първан Симеонов подчерта, че за него е важно доколко народът ще припознае и признае резултатите. "Защото, ако българският народ се е огледал в това огледало, изборните резултати, и каже: "О, не – това е криво огледало – не е това общественото мнение, това е моментна ситуация, силно повлияна от коронавируса, не е справедливо", може да се събуди протестният потенциал, познат от лятото.
Аз си мисля, че в самата нощ на изборите и след това е възможно по-малки политически сили (предимно недоволни от резултата си) да понечат да направят поредица от внушения, че изборите не са честни."
Симеонов направи уточнение, че на национално ниво трудно се крадат избори, за разлика от на местно ниво. Въпросът за честността на изборите ще стане основен във вечерните часове на 4 април.
6895 кандидати за народни представители
"В България вече има една стабилна прослойка, която се занимава с политика както със занаят – професионализирали са се в правенето на местни структури и на избори. Занаят все по-грозноват. Живеем в прагматични времена. Като цяло виждаме повишен интерес към политиката – главно заради протестите от лятото, а и заради коронавируса. Коронавирусът не е само медицински въпрос – той е и политически, и обществен въпрос, глобален и цивилизационен въпрос. Това извиква нови хора да влизат в политиката.
В същото време обаче не се забелязва някаква голяма нова алтернативна вълна. Това дава още една причина да не очакваме кой знае колко висока изборна активност."
Интервюто на Александър Райчев с Първан Симеонов, както и анкетата на Грациела Ингелска за машинното гласуване, можете да чуете от звуковите файлове.
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава Величков от Инициатива "Правосъдие за всеки". Оставането на Борислав Сарафов на поста му "Висшият съдебен съвет (ВСС) реши да направи едно обсъждане и да стигнат до едно становище, не решение, а..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите атаки и далеч не само. Как и защо в близко бъдеще само AI модели ще могат да се изправят срещу Deep Fakes. Коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Борис Грозданов , ръководител на..
Въпросите, свързани с промяна на името и фамилното име, имат важно значение за лицето, което ги носи. В редица случаи се налага да бъдат променени по лични и други причини. Материята, относно имената на гражданите, се урежда в Закона за гражданската регистрация. Промяната винаги става само по съдебен път, промяната е по реда на Гражданския процесуален..
Споделеното родителство – защитен ли е най-добрият интерес на детето? Защо е важно за детето да има съвместно упражняване на родителските права, равностойно и равнозначно участие на двамата родители в живота му? Народното събрание прие на първо четене 3 законопроекта за промени в Семейния кодекс, свързани със споделеното родителство, внесени от ИТН,..
На 10 юли десетокласникът Кристиян Вълев – момче с детска церебрална парализа, изкачи връх Мусала с помощта на специализирана количка. Тази негова мечта сбъднаха доброволците от фондация "Ела и ти". Събитието с наслов "С Криско на Мусала" е част от тяхната кауза за по-достъпни природни гледки и кътчета, с което за пореден път напомнят, че планината е..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
"Джордж Оруел – по следите на пророка" е книга на журналистката, преводачка и преподавателка Клери Костова - Балцер, която живее от години във..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg