България е "зелен дигитален лидер", държава с иновативативен бизнес, чист въздух и защитена природа, държава, в която всеки е свободен да развие потенциала си и да живее щастлив и перспективен живот. Възможно е. Такава България можете да откриете в учебника по бъдеща история. Можете да я намерите и утре (9 април) на събитието „Бъдещата история на България“. Икономика на следващите десетилетия или възможно ли е „зелена“ да се окаже „Бъдещата история на България“ – за икономическите и социални последствия от климатичните промени, за кръговата икономика като алтернатива и за възможните стратегии ден преди кръглата маса „Бъдещата история на България“.
Балин Балинов, координатор на кампанията „Енергийни решения“ на „Грийнпийс“ - България, разказва в "Нашият ден":
"Бъдещето ни е в кърпа вързано. Даваме възможност утре да помечтаете заедно с нас утре. Риск е да НЕ направим голямата промяна, от която имаме нужда. Въпросът е да запретнем ръкави и наистина да поработим в посока на това да имаме по-зелено, по-щастливо и по-приятно бъдеще."
Дали политиците споделят тази обща мечта
"Надявам се да е така. Голяма част от партиите имаха в програмите си заложени политики във всичките теми, които и ние разглеждаме в учебника по бъдеща история на България. Големият въпрос пред политиците е дали намеренията и обещанията ще се сбъднат в срок. Убеден съм, че нашият учебник може да бъде ревизиран и да стане още по-амбициозен. Трябва да мислим наистина нашироко. И да не се опияняваме от големия размер на европейските средства, които евентуално ще влязат у нас за различни реформи, а да ги харчим по най-добрия възможен начин. Нека и гражданите да бъдат въвлечени в този процес, защото това са обществени средства. Имаме пълното основание да бъдем взискателни към това, което се случва в държавата."
Чуйте повече в звуковия файл.
Светослав Стойков, съосновател на „Институт Кръгова икономика“, хвърля поглед отвъд и описва възможните пречки по пътя към бъдещата зелена икономика:
"Може да ни спре запазването на статуквото, запазването на старото мислене и вървене в изпитаните модели на линейната икономика, която се развива още от ерата на индустриалната революция. Може да не спре и липсата на политическа воля, за да развием страната като едно хубаво място за живот.
Тезата, зад която се събрахме като коалиция за зелен рестарт, е Планът за възстановяване и устойчивост. Самото словосъчетание предполага да разгледаме не само икономически, но и екологично и социално от всички аспекти всеки един проект. Според мен, Планът за възстановяване и устойчивост трябва да бъде заложен в центъра на политическия дебат. Засега липсва план и визия за цялостното управление на страната."
Чуйте повече в звуковия файл.
Дни след изборите екологичните организации на българската политическата сцена отговарят на въпроса възможно ли е да гласувате „срещу“ проекти, оценени като „пагубни“. Радостина Славкова от сдружение „За Земята“ обяснява в "Нашият ден":
"Заедно с колеги от цяла Европа, разгледахме какво се предлага от националните правителства в подготвените т.нар. "планове за възстановяване и устойчивост", които ще определят развитието на държавите не само в идното десетилетие, но и след това. Те са тези, които могат да ни помогнат да преобразуваме икономиките си, така че да бъдат по-здравословни, по-устойчиви, по-адаптивни. Има редица добри примери, но има и доста лоши. Все още има време тези лошо примери да бъдат изключени от плановете за разходване на тези европейски средства."
Чуйте повече в звуковия файл.
Неделните български училища в чужбина не са просто образователни институции – те са живи духовни огнища, които съхраняват езика, културата и националната идентичност на българската общност зад граница. Една от основните каузи, зад която застават преподавателите от тези училища, е възможността учениците да могат да полагат матура по български език..
Какво ни казва Русия с дроновете над Полша, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" капитан I ранг о.р. Васил Данов, член на УС на Атлантическия съвет и военен журналист. "Няма какво да обсъждаме какво казва Русия. Тя лъже официално и неофициално. Това беше тест на системата за противовъздушна отбрана на Обединена Европа, тоест на..
Как от "почтеността" едно правителство стигна до "държавността", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" журналистката Мария Спирова . "Класическият отговор ни отвежда към Оруел и тоталната подмяна на съдържанието на думите. В България "почтеност" често означава да бъдеш обществено приемливо непочтен. Така думата се изпразва от смисъл...
В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси. Димитър Димитров, Плевен: Съпругата ми почина преди 10 години. Наследници на нейната 1/2 от притежавания семеен апартамент са двете дъщери (на 23 и 25 години). Аз плащам дължимите данъци на Общината – децата никога не са плащали..
Стартира най-новата рубрика на юридическото предаване на БНР "Законът и Темида". Тя се нарича "Параграф семейство". Семейното право е много подценявано, а касае всички. В този момент то е в една много уязвима ситуация, защото има много законодателни инициативи, непрекъснато се развиват. В рубриката "Параграф семейство" ще стане дума за всичко, свързано..
На 12-и септември рожден ден празнува една бележита личност в българската съвременна музика – Любомир Денев – джаз пианист, композитор, диригент, аранжор,..
Какво ни казва Русия с дроновете над Полша, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" капитан I ранг о.р. Васил Данов, член на УС на..
Галерия "Васка Емануилова", филиал на Софийската градска художествена галерия откри изложба на две съвременни скулпторки от едно поколение, чийто подход..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg