България е "зелен дигитален лидер", държава с иновативативен бизнес, чист въздух и защитена природа, държава, в която всеки е свободен да развие потенциала си и да живее щастлив и перспективен живот. Възможно е. Такава България можете да откриете в учебника по бъдеща история. Можете да я намерите и утре (9 април) на събитието „Бъдещата история на България“. Икономика на следващите десетилетия или възможно ли е „зелена“ да се окаже „Бъдещата история на България“ – за икономическите и социални последствия от климатичните промени, за кръговата икономика като алтернатива и за възможните стратегии ден преди кръглата маса „Бъдещата история на България“.
Балин Балинов, координатор на кампанията „Енергийни решения“ на „Грийнпийс“ - България, разказва в "Нашият ден":
"Бъдещето ни е в кърпа вързано. Даваме възможност утре да помечтаете заедно с нас утре. Риск е да НЕ направим голямата промяна, от която имаме нужда. Въпросът е да запретнем ръкави и наистина да поработим в посока на това да имаме по-зелено, по-щастливо и по-приятно бъдеще."
Дали политиците споделят тази обща мечта
"Надявам се да е така. Голяма част от партиите имаха в програмите си заложени политики във всичките теми, които и ние разглеждаме в учебника по бъдеща история на България. Големият въпрос пред политиците е дали намеренията и обещанията ще се сбъднат в срок. Убеден съм, че нашият учебник може да бъде ревизиран и да стане още по-амбициозен. Трябва да мислим наистина нашироко. И да не се опияняваме от големия размер на европейските средства, които евентуално ще влязат у нас за различни реформи, а да ги харчим по най-добрия възможен начин. Нека и гражданите да бъдат въвлечени в този процес, защото това са обществени средства. Имаме пълното основание да бъдем взискателни към това, което се случва в държавата."
Чуйте повече в звуковия файл.
Светослав Стойков, съосновател на „Институт Кръгова икономика“, хвърля поглед отвъд и описва възможните пречки по пътя към бъдещата зелена икономика:
"Може да ни спре запазването на статуквото, запазването на старото мислене и вървене в изпитаните модели на линейната икономика, която се развива още от ерата на индустриалната революция. Може да не спре и липсата на политическа воля, за да развием страната като едно хубаво място за живот.
Тезата, зад която се събрахме като коалиция за зелен рестарт, е Планът за възстановяване и устойчивост. Самото словосъчетание предполага да разгледаме не само икономически, но и екологично и социално от всички аспекти всеки един проект. Според мен, Планът за възстановяване и устойчивост трябва да бъде заложен в центъра на политическия дебат. Засега липсва план и визия за цялостното управление на страната."
Чуйте повече в звуковия файл.
Дни след изборите екологичните организации на българската политическата сцена отговарят на въпроса възможно ли е да гласувате „срещу“ проекти, оценени като „пагубни“. Радостина Славкова от сдружение „За Земята“ обяснява в "Нашият ден":
"Заедно с колеги от цяла Европа, разгледахме какво се предлага от националните правителства в подготвените т.нар. "планове за възстановяване и устойчивост", които ще определят развитието на държавите не само в идното десетилетие, но и след това. Те са тези, които могат да ни помогнат да преобразуваме икономиките си, така че да бъдат по-здравословни, по-устойчиви, по-адаптивни. Има редица добри примери, но има и доста лоши. Все още има време тези лошо примери да бъдат изключени от плановете за разходване на тези европейски средства."
Чуйте повече в звуковия файл.
Броени дни след 24-тия благотворителен Виенски бал в София, в "Моето семейство" гостуват продуцентът и режисьор проф. д. и. Румен Нейков и съпругата му Мария. София застава елегантно и уверено на световната карта на виенските балове благодарение и на семейство Нейкови. Отзвукът и посланията от Виенския бал в българската столица остават..
Въпросът "Вреден ли е смартфонът?" витае около нас непрекъснато. Всеки от нас е чувал изречението: "Хайде остави го този телефон!" От една страна, смартфонът е невероятно изобретение, което винаги позволява да поддържаме връзка със семейството и приятелите. В същото време разбираме, че това може да бъде вредно за здравето. Особено след..
Кристина и Нено Костови живеят в София, а фермата им за култивирани боровинки е в с. Осетеново до Калофер. Съвременните технологии им позволяват да контролират поливането и подхранването на растенията, сред които сортовото разнообразие е доволно богато. И Нено, и Кристина работят в IT сектора и работата им позволява да са гъвкави и да..
В рамките на рубриката "Разговорът" се задълбочихме в темата за анализа на архитектурните процеси – начин, по който те могат да бъдат разбирани от по-широката публика и да оформят градския дебат. С това се свързва и поредицата дискусии "ГРАД и КРИТИКА" , в контекста на представянето на книгата "KICKED A BUILDING LATELY? Архитектурна критика след..
Дискусията започва с изследването, което пише професор Александър Кьосев за "Чевенгур" на Андрей Платонов, използвайки единствения завършен роман на големия писател като ключ към особеностите на жанра "антиутопия". Разговорът с професор Кьосев, Владимир Полеганов, Зорница Гъркова и Николай Русев прераства в обсъждане на условността на границите между..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния..
Националното училище по танцови изкуства ще отбележи 20 години специалност "Модерен танц" със спектакъл на 26 февруари в зала 2 на НДК "Азарян" от 19..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg