България е "зелен дигитален лидер", държава с иновативативен бизнес, чист въздух и защитена природа, държава, в която всеки е свободен да развие потенциала си и да живее щастлив и перспективен живот. Възможно е. Такава България можете да откриете в учебника по бъдеща история. Можете да я намерите и утре (9 април) на събитието „Бъдещата история на България“. Икономика на следващите десетилетия или възможно ли е „зелена“ да се окаже „Бъдещата история на България“ – за икономическите и социални последствия от климатичните промени, за кръговата икономика като алтернатива и за възможните стратегии ден преди кръглата маса „Бъдещата история на България“.
Балин Балинов, координатор на кампанията „Енергийни решения“ на „Грийнпийс“ - България, разказва в "Нашият ден":
"Бъдещето ни е в кърпа вързано. Даваме възможност утре да помечтаете заедно с нас утре. Риск е да НЕ направим голямата промяна, от която имаме нужда. Въпросът е да запретнем ръкави и наистина да поработим в посока на това да имаме по-зелено, по-щастливо и по-приятно бъдеще."
Дали политиците споделят тази обща мечта
"Надявам се да е така. Голяма част от партиите имаха в програмите си заложени политики във всичките теми, които и ние разглеждаме в учебника по бъдеща история на България. Големият въпрос пред политиците е дали намеренията и обещанията ще се сбъднат в срок. Убеден съм, че нашият учебник може да бъде ревизиран и да стане още по-амбициозен. Трябва да мислим наистина нашироко. И да не се опияняваме от големия размер на европейските средства, които евентуално ще влязат у нас за различни реформи, а да ги харчим по най-добрия възможен начин. Нека и гражданите да бъдат въвлечени в този процес, защото това са обществени средства. Имаме пълното основание да бъдем взискателни към това, което се случва в държавата."
Чуйте повече в звуковия файл.
Светослав Стойков, съосновател на „Институт Кръгова икономика“, хвърля поглед отвъд и описва възможните пречки по пътя към бъдещата зелена икономика:
"Може да ни спре запазването на статуквото, запазването на старото мислене и вървене в изпитаните модели на линейната икономика, която се развива още от ерата на индустриалната революция. Може да не спре и липсата на политическа воля, за да развием страната като едно хубаво място за живот.
Тезата, зад която се събрахме като коалиция за зелен рестарт, е Планът за възстановяване и устойчивост. Самото словосъчетание предполага да разгледаме не само икономически, но и екологично и социално от всички аспекти всеки един проект. Според мен, Планът за възстановяване и устойчивост трябва да бъде заложен в центъра на политическия дебат. Засега липсва план и визия за цялостното управление на страната."
Чуйте повече в звуковия файл.
Дни след изборите екологичните организации на българската политическата сцена отговарят на въпроса възможно ли е да гласувате „срещу“ проекти, оценени като „пагубни“. Радостина Славкова от сдружение „За Земята“ обяснява в "Нашият ден":
"Заедно с колеги от цяла Европа, разгледахме какво се предлага от националните правителства в подготвените т.нар. "планове за възстановяване и устойчивост", които ще определят развитието на държавите не само в идното десетилетие, но и след това. Те са тези, които могат да ни помогнат да преобразуваме икономиките си, така че да бъдат по-здравословни, по-устойчиви, по-адаптивни. Има редица добри примери, но има и доста лоши. Все още има време тези лошо примери да бъдат изключени от плановете за разходване на тези европейски средства."
Чуйте повече в звуковия файл.
Защо в българския фолклор и народопсихология има изрази като "От сън спомен няма", "Като умра – ще се наспя"? Как да направим съня си по-консистентен? Как двигателната дейност влияе на съня? Това издание на "Гласът на времето" е посветено на съня и неговото влияние върху здравето и живота ни. Сънят е неразделна част от нашето ежедневие, но често..
Затлъстяване, заседнал начин на живот, вредни хранителни навици, злоупотреба с алкохол и вещества – как бургаското средно училище "Константин Петканов" адресира тези проблеми сред младите и какво представлява конкурсът "Посланици на здравето" , инициатива на Министерството на здравеопазването, ще научим от директора на училището Ивайло Марков. С..
Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) е увеличила с повече от два пъти своята подкрепа за България през изминалата 2024 година, като финансов стимул са получили 20 български проекта. Неотдавна президентът на ЕБВР Одил Рено-Басо бе на посещение в България, в рамките на което проведе среща с президента Румен Радев, с министъра..
Генчо Банев е преподавател по български език, литература и култура в лектората по българистика в департамента по руска филология и славистика на Атинския университет. Заедно със своите студенти Спиридула Пампулопулу, Мария Гавриду, Константина Ксиарху и Константинос Варваресус гостът разказва за изследователския проект, посветен на живота и..
Две изложби се откриват днес в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна – "В огледалото на Рембранд" и арт инсталацията "Васил Стоилов – архитектурни мотиви". Повече за тях ще чуем сега от редактора Ани Маринова. Слушайте!
На 7 април – Деня на здравния работник, отбелязваме значимостта на хората, които се грижат за здравето ни не само в болничните зали, но и чрез словото...
Отиде си актьорът от Сатиричния театър Пламен Сираков. Той бе добър, усмихнат човек, благ и ненатрапчив. Познавах го от 1991 г., когато се срещнахме в..
"Ганьограф" е авторско работно наименование на кратките визуално-словесни творби в социалните мрежи, описващи "класическия българин" или "класѝка", нещо..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg