Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Нека разумът и далновидността на участващите страни да са на ход

Ренета Инджова: Политическото битие – по-далеч от пазара "Кирков"

Най-точната апроксимация* до реални резултати дадоха хората в чужбина

Ренета Инджова
Снимка: БГНЕС

Какво показа "партийният пазар" на 4 април?

Темата коментира в “Нашият ден“ Ренета Инджова, служебен премиер на България в периода октомври 1994 до януари 1995 г.:

Призивът ми е за водене на политическото битие във форми, които са по-далеч от пазара "Георги Кирков". Нека разумът, далновидността на участващите страни и на президента, който ръководи раздаването и конфигурацията, която би се получила – те да са на ход. Не бива дори и медии, и политически сили, и лидери да продължават онази игра, която играха до момента.

Медиите няма да си дадат лесно позицията на защитници на властта, социолозите и политолозите играят като жонгльори в момента, всеки ден различно, чудейки се коя страна да хванат.

Беше време и сега е времето, в което главните политически сили, тези на статуквото, трябваше да направят пред своите избиратели за онова, което представлява кризата на системните партии в България. Това до този момент не сме чули.

Парламентът се пренесе в зала “Георги Кирков“, Женският пазар се казваше така. Затова първото нещо, което искам да кажа, е да не се продължава, поне в този период, в който текат процедурни процеси, конституционни, в определянето на новия парламент, емоциите да не взимат връх.

Защото онова, което се прави в момента с тези анализи, всеки си казва какво мисли по нещата, започва да прилича на Борисовите телефонни разговори и записите от тях, а това са неща, които трябва да бъдат по-конфиденциално и по-смирено разглеждани с повече мъдрост, с повече далновидност и то там, където се осъществяват сондажите, преговорите, задаване на мандат и други.


Тази нощ излязоха официалните разпределения на мандатите

"Там народът ги постави така, че да е патова ситуацията. Друг е въпросът, доколко това, което се получи, като резултати, отговаря на реалното съотношение на силите в нашето общество

Като сложите, че по Изборен кодекс, който отдавна е доказал своите недостатъци и възможности за фалшификация, като сложите нещата, че над 100 000 души официално не бяха допуснати заради карантинни проблеми да гласуват – пък много странно карантината сега вече и пандемията нямат това значение, като отминаха изборите. Като сложите 86 500 недействителни гласа, които сигурно са доведени до това малко число, за да изглежда приемливо. Като сложите това, че управляващите не искаха да се ходи да се гласува, в това число и в чужбина, можем да кажем, че най-точната апроксимация* до реални резултати дадоха хората в чужбина. Там където го няма страхът, където съществува все още надеждата, че в бъдеще България ще я има."


Избирателната активност е 50,61 на сто, сочат окончателните резултати, обявени от Централната избирателна комисия

“Това сега е съвсем ново число. Трябва да се разделят 3 334 283 на 6 789 605 – сложна задача, но знаменателят остава голямото неизвестно на тези избори. Това, че не знаем какво е количеството избиратели, че няма активна регистрация на предстоящия вот, който премина...

Искам да обърна внимание и на опита на Борисов да излезе от депутатски мандатпреди да са обявени официалните резултати, преди да е влязъл в парламента, преди да се е заклел, когато трябва. А след това да подаде искане за напускане. Тази процедура е в стила на Борисов, той ще прехвърли това нарушение върху ЦИК, вместо да е върху него. 

Вероятно ще трябва конституционните съдии върху всичките тези случаи, които предстоят, и по отношение на членовете на правителството, които са също кандидат-депутати, а сега вече и депутати, ще ни приложат същата процедура, която е абсолютен капан за конституционализма и парламентаризма."

Къде са пропуските в организацията на изборния процес

“При липсата на Административен съд и на традиция тези неща да се санкционират, коригират и балансират, от там не очаквам каквото и да било. Неслучайно, бидейки от протестиращите, първият таргет, който поставихме на улицата и който ще продължаваме да защитаваме, е дефектите и измамите, които са заложени в системата на изборното законодателство, а и се допускат.“

Интервюто можете да чуете от звуковия файл. *Апроксимация (приближение) – математически термин, с който се означава замяната на едни математически обекти с други, по-прости, но същевременно близки в някакъв смисъл до изходните.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Мозъчни донори

В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже.  За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..

публикувано на 25.11.24 в 15:15
Мина Киркова и Михаил Мишев

Между страха и истината – или къде е Дявола?

Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности?  В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..

публикувано на 25.11.24 в 14:06
Илияна Типова

Антон Митов представя: Илияна Типова, журналист от Радио Кърджали

В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..

публикувано на 25.11.24 в 13:27
Детелина Стаменова, психолог

Въздух, стрес, храна – епигенетичните фактори, предавани през поколенията

Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..

публикувано на 25.11.24 в 13:12
Саша Безуханова

Саша Безуханова: Икономиката на бъдещето ще бъде зелена, освен дигитална

От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..

публикувано на 25.11.24 в 11:44