Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Търновската конституция – първият основен закон на България

16 април – Ден на Българската конституция

Снимка: БГНЕС

На 16 април 1879 г. Учредителното Народно събрание в Търново приема първата конституция на България, известна като Търновска. Тя се състои от 22 глави и 169 члена и е посочвана като една от най-либералните за времето си. Според нея Българското княжество се определя като конституционна монархия с парламентарно представителство, като монархът има ключова роля в законодателната, изпълнителната и съдебната власт.

На 4 декември 1947 г. Търновската конституция е заменена от т.нар. "Конституция на Народна република България", известна още като "Димитровска". Тази промяна е предшествана от референдум. На 22 юни 1946 г. Народното събрание приема Закон за допитване до народа за премахване на монархията, провъзгласяване на народна република и свикване на Велико народно събрание. В запис от 1986 г. юристът Михаил Геновски, който по онова време е народен представител от Българския земеделски народен съюз в 26-то Обикновено Народно събрание, припомня положителния резултат от проведения референдум и цитира декларацията, която председателят на тогавашното Народно събрание Васил Коларов, прочита на 15 септември 1946 г.

На 4 декември 1946 г. е публикуван проектът, а година по-късно Шестото Велико народно събрание приема т.нар. "Конституция на Народна република България". Според нея върховен законодателен орган става еднокамарното Народно събрание, постоянно действащ висш орган на държавната власт е Президиумът на Народното събрание, а изпълнително-разпоредителната власт се поема от Министерския съвет.

Димитровската конституция е в сила до 18 май 1971 г., когато започва да действа новата конституция, позната още като "Живковска". Отново след референдум, тя е приета от Петото народно събрание. Според тази конституция Българската комунистическа партия ръководи държавата в сътрудничество с Българския земеделски народен съюз. Върховен орган на законодателната власт е Народното събрание, а броят на народните представители е 400. Изпълнителната власт отново е поета от Министерския съвет, а съдебната власт се представлява от Върховния съд и главния прокурор. На знаков митинг за отмяната на чл. 1 от Живковата конституция, състоял се пред сградата на Народното събрание на 14 декември 1989 г., лидерът на основания преди седмица Съюз на демократичните сили д-р Желю Желев изразява надеждите си, че новата конституция ще бъде в духа на някогашната демократична Търновска конституция.

Конституцията от 1971 г. е заменена от Конституцията на Република България, приета от Седмото Велико народно събрание на 12 юли 1991 г. Нейното приемане е съпроводено от т.нар. "Протест на трийсет и деветимата". Именно толкова са народните представители, които напускат заседанията на парламента и обявяват гладна стачка в знак на несъгласие с готвените промени. Въпреки това тази конституция е приета и действа до днес, като са правени различни изменения. Едни от ключовите поправки са направени през 2005 г. във връзка с предстоящото присъединяване на България към Европейския съюз, а последните са свързани с реформите в областта на правосъдието.

Чуйте повече в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

100 000 българи подкрепиха петицията срещу клетките за телета

Вчера в Народното събрание бе внесена петиция с над 100 хиляди подписа за забрана на клетките за телета в България . Акцията предизвика силен обществен отзвук и привлече вниманието не само на граждани, но и на артисти, ветеринарни лекари и фермери, които се включиха в инициативата. "Невидими животни" внесе в парламента подписка за забрана..

публикувано на 20.08.25 в 11:12

Протест, морал и приятелство: Наследството на "Ранобудните"

В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво се е случило с "Ранобудните студенти" и как виждат развитието на България и региона днес. 2013 г. – Управление в изолация Ивайло Динев, който днес е изследовател в Центъра за..

публикувано на 19.08.25 в 11:34

Фотографски шедьоври от целия свят се представят в Казанлък

Днес, в рамките на Световния ден на фотографията, Музеят на фотографията в Казанлък ще представи пътуващата фотоизложба "Избрано" от 12-ия Международен фотосалон Пловдив 2025. Тя ще продължи до 13 септември, а в селекцията ще бъдат показани творби на автори от 29 държави, сред които и български фотографи. Чуйте какво каза Антон Савов,..

обновено на 19.08.25 в 10:46
Цвети и Пламен Радеви

ЖАР Театър и танцова терапия – творческият свят на едно семейство

Гости в рубриката "Моето семейство" са Цветелина и Пламен Радеви , за които изкуството е живот, вярата е неизменна част от техния смисъл, а любовта, пламнала в далечна Корея преди 20 години, и до днес се гради на споделеност и доверие. Пламен Радев е създател на ЖАР Театър – мим-формация, която развива у нас изкуството на пантомимата,..

обновено на 19.08.25 в 09:52
Ловно-рибарско сдружение София-Запад

135 години от основаването на Ловно-рибарското сдружение София-Запад

В това издание на предаването "И рибар съм, и ловец съм" можете да чуете Стоян Ангелов – истински енциклопедист по ловното оръжие, неговите майстори и производители. Водещите на предаването Асен Масларски и Росен Мирчев ще отбележат и един празник – 135 години от основаването на Ловно-рибарското сдружение София-Запад. Техен гост е председателят на..

публикувано на 18.08.25 в 17:00