Както пише на корицата, „Болката“ заема специално място в творчеството на Андре дьо Ришо (1907 – 1968) не само защото бележи сензационната поява на автора си на литературната сцена, а най-вече защото концентрирано и впечатляващо зряло за дебют обединява характерните черти на писателския му почерк“.
Френският писател, поет и драматург не е превеждан досега на български език. Първият роман, чрез който читателите ще се запознаят с този незаслужено дълго забравен и в родината си автор, е творба, получила голяма популярност за времето си. „Болката“ излиза през 1930 г., когато Дьо Ришо е издал вече няколко книги и е написал първата си пиеса, поставена от Шарл Дюлен в театър „Ателие“. Романът предизвиква несъгласия сред журито, което отказва да му даде награда за дебют (по-късно, през 1955 г. получава наградата „Аполинер“ за поетичния сборник „Правото на убежище“) и това е не заради качествата на книгата, а заради темата ѝ – героинята е жена, загубила съпруга си през Първата световна война, която в самотата си се влюбва и отдава на германски военнопленник.
Ето какво пише преводачката Катя Пере в послеслова към книгата: „Романът "Болката" е отражение на обществените нагласи през тридесетте години на миналия век, описание на страданията, причинени от безпределната самота на жените, чиито съпрузи заминават на фронта и често никога не се завръщат. Но това, което го прави актуален и днес, е „забранената“ любов между мъж и жена от вражески народи и зовът на плътта, който заглушава всичко друго.“
Интересен е и образът на сина на героинята Терез – Жорж, у когото може да се търсят известни автобиографични черти, тъй като бащата на Андре дьо Ришо също е загинал на фронта през 1915 г. и той е отгледан от майка си, починала рано.
Животът на писателя има върхове и спадове, но е факт, че е бил част от френския културен елит – Франсоа Мориак, Жан Жироду, Андре Жид, Жан Кокто, Фернан Леже, Мишел Пиколи и др. Макар да е преоткрит 50 години след смъртта си, можем и днес да се насладим на таланта му – „Болката“ се оказва съвсем съвременен роман, въпреки че отвежда читателя в годините на Първата световна война, защото в центъра на творбата са болката, самотата и човешките отношения, а те са винаги актуални.
Чуйте Белослава Чолакова, редактор на романа „Болката“
Влизайки в затъмнената зала на галерията, не знаем какво точно да очакваме, нито какво точно ще видим. Стените са покрити с найлони, а в залата сме посрещнати от леко страховити звуци. Вътре в пространството виждаме редица от провесени обекти, наподобяващи одрани животни… Изложбата "Всичко, което остава" на Биляна Токмакчиева (куратор Гергана..
Две големи мраморни статуи, които археолозите откриваха буквално пред очите ни, предавайки на живо от мястото на събитието – Хераклея Синтика – станаха символ на археологическите находки през изминалата година и успяха да заинтригуват дори световните медии. Други не по-малко ценни открития също се бориха за внимание и всички специалисти заедно..
Приказна работа – костюми, пеене, танци. Един свят, в който можеш да бъдеш всеки друг, но не и себе си. А може би тъкмо ти, твоето себе си, зарежда с енергията си този свят, разкрил се пред зрителите на сцената или на екрана. И Параскева Джукелова мечтае точно за това още от трети клас – за тайнството на актьорската професия. Запленена от магията на..
В епизод 574 "Трамвай по желание" представя на своята публика книгата на големия актьор Ицко Финци "Пет пиеси, разказани от актьор". Необичайното четиво е представено в студиото на "Трамвая" от театралния режисьор Минчо Събев и театралния художник Чавдар Гюзелев. Но ето как самият Ицко обяснява поредното си ново начинание: "Какво значи това ли?..
Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо..
Драматичният театър "Борис Луканов" в Ловеч гостува на софийската публика с един от най-новите си спектакли – "Зимните навици на зайците" от Станислав..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg