Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Terra култура

Връща ли се интересът към Дунавския лимес

| обновено на 19.04.21 в 14:18
Дуросторум
Снимка: Фейсбук, личен порфил

Всяка година на 18 април се отбелязва Международният ден за опазване на паметниците на културата. България е една от най-богатите на недвижими културни ценности страни.

Дунавският римски лимес се готви да влезе в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. България се подготвя да стане част от най-големия единичен обект на световното културно наследство “Граници на Римската империя”.

Под Дунавски лимес (от латински limes, лимес, означава граница) се разбира границата на Римската империя по река Дунав с прилежащата фортификационна система, която е съставлявала външния отбранителен пръстен на империята. Той е основан от императорите Домициан и Траян.

Първоначално той се е разпростирал от горното течение на Дунав в днешна Австрия, Унгария, Словакия, Сърбия до долното поречие на реката между днешна България и Румъния, която е и граница на римската провинция Мизия с Дакия. През 488 година лимесът по горното течение на Дунава е изоставен. По долното течение той продължава да съществува до идването на прабългарите.

Отбранителният район има за цел да ограничава и спира варварските нашествия от север и изток (славяни, даки, авари, хуни, готи и прочее) и се е състои от множество крепости, разположени по поречието на река Дунав.

Ескус

Темата коментира в “Нашият ден“ доц. Людмил Вагалински, председател на Лимес комисията за България:

“Римският лимес или границите на древната Римска държава. Тя се е разпростирала над три континента – Европа, Азия и в Северна Африка. Огромна държава, повече от 20 съвременни държави. Този проект обхваща границите на древната Римска държава, на империята преди всичко. Идеята е те да бъдат включени в Списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. 

Много амбициозна програма, донякъде частично реализирана. В Англия, където се започва от техния Римски лимес, вървейки на изток, част от Римо-германския лимес в днешна Германия. Продължавайки на изток, стигаме до Дунавския лимес.

Дунавският лимес за дълго време е бил северна граница на Римската държава с обща дължина около 2700 км, започвайки от Бавария и стигайки до Дунавската делта на днешна Румъния. На Балканите неговата дължина е около 1800 км, една значителна отсечка и в България лимесът е 471 км. Това е всъщност нашата северна граница – Дунавската ни граница.

Тази римска граница се развива доста успешно в относително дълго време от I до края на VI в. Това са около 600 г. Нашата римска граница е една от най-дългите и е много добре запазена, особено за периода късна античност – IV-VI в. 

Опитваме се от доста време да не изоставаме от този процес. За доброто на нашите археологически обекти в Северна България по Дунава и всъщност, пазейки своето минало, развивайки този културен туризъм, за полза на местните общини, които не са много проспериращи. Факт е, че нямаме дори хубав път край Дунав, нещо, което римляните са направили още в I век, стъпвайки тук.“

Свършеното дотук

“Успяхме да върнем интереса на международната общност към българския участък от Дунавския лимес и да си вземем мястото, което през 90-те години бяхме позагубили покрай преходния период. През 2012 г. България за първи път беше домакин на Световния лимес конгрес. Това е един научен форум, на който се събират специалисти от цял свят, за да обсъждат Римския лимес. Тогава най-после успяхме да се преборим да бъдем домакини, проведохме го страшно успешно в Русе.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Връзката между Възнесение Господне и богопознанието

На Възнесение Господне се извършва последното чудо от земния живот на Сина Божии. Там, на върха на Елеонската планина, когато Той се възнася, за да застане отдясно на Отца Си. Както с Възкресението Си от гроба Спасителят разкрива истината за нашето бъдещо възкресение, така с възнесението Си Той ни дава залог и за нашето преминаване от земята на..

публикувано на 16.06.24 в 09:19

Синигерът от нов столичен графит призовава: Премини на зелено днес, за да живееш по-добре утре

Графити стенопис "Премини на зелено" беше открит в близост до Южния парк, който напомня за важността на природата в града и представя 150 идеи как да я опазим. Платформата Move.bg е инициаторът, а партньори са район "Триадица” на Столична община и София Графити Тур. Градската картина можете да разгледате в подлеза към Южния парк от страната на..

публикувано на 16.06.24 в 09:05
Момчил Инджов

Момчил Инджов: Благоденствието и демокрацията трябва да се поддържат и отстояват

Какво следва за Европа след изборите за ЕП, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Момчил Инджов , кореспондент на "Клуб Z" в Брюксел. Кои са печеливши в Европа "В Европа да се надяваме на европейското мнозинство, защото то се запази. Трите главни политически сили: ЕНП, Прогресивния алианс на социалистите и демократите и..

публикувано на 16.06.24 в 08:55
Веселин Стойнев

Веселин Стойнев: ПП/ДБ вече не могат да служат като изтривалка за отговорност на никого

Защо Делян Пеевски е проблем за Бойко Борисов, какви са последиците от изборните резултати за български парламент и какво предстои в политическия ни живот коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Веселин Стойнев , журналист. Отговорността на Бойко Борисов "Сега цялата отговорност е изцяло на Борисов и вече той не може да я прехвърля..

публикувано на 15.06.24 в 08:50

На гости в Ново Железаре

В хисарското село Ново Железаре живеят около 200 човека. То се намира на 16 километра от общинския си център и на около 35 км. от областния град Пловдив. В уречения ден и час на посещението ми в селото, председателя на читалището Мария Мутафчийска ме посрещна в центъра и заедно прекрачихме прага на клуба на пенсионера, където се бяха събрали..

публикувано на 15.06.24 в 08:20