Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Terra култура

Връща ли се интересът към Дунавския лимес

| обновено на 19.04.21 в 14:18
Дуросторум
Снимка: Фейсбук, личен порфил

Всяка година на 18 април се отбелязва Международният ден за опазване на паметниците на културата. България е една от най-богатите на недвижими културни ценности страни.

Дунавският римски лимес се готви да влезе в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. България се подготвя да стане част от най-големия единичен обект на световното културно наследство “Граници на Римската империя”.

Под Дунавски лимес (от латински limes, лимес, означава граница) се разбира границата на Римската империя по река Дунав с прилежащата фортификационна система, която е съставлявала външния отбранителен пръстен на империята. Той е основан от императорите Домициан и Траян.

Първоначално той се е разпростирал от горното течение на Дунав в днешна Австрия, Унгария, Словакия, Сърбия до долното поречие на реката между днешна България и Румъния, която е и граница на римската провинция Мизия с Дакия. През 488 година лимесът по горното течение на Дунава е изоставен. По долното течение той продължава да съществува до идването на прабългарите.

Отбранителният район има за цел да ограничава и спира варварските нашествия от север и изток (славяни, даки, авари, хуни, готи и прочее) и се е състои от множество крепости, разположени по поречието на река Дунав.

Ескус

Темата коментира в “Нашият ден“ доц. Людмил Вагалински, председател на Лимес комисията за България:

“Римският лимес или границите на древната Римска държава. Тя се е разпростирала над три континента – Европа, Азия и в Северна Африка. Огромна държава, повече от 20 съвременни държави. Този проект обхваща границите на древната Римска държава, на империята преди всичко. Идеята е те да бъдат включени в Списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. 

Много амбициозна програма, донякъде частично реализирана. В Англия, където се започва от техния Римски лимес, вървейки на изток, част от Римо-германския лимес в днешна Германия. Продължавайки на изток, стигаме до Дунавския лимес.

Дунавският лимес за дълго време е бил северна граница на Римската държава с обща дължина около 2700 км, започвайки от Бавария и стигайки до Дунавската делта на днешна Румъния. На Балканите неговата дължина е около 1800 км, една значителна отсечка и в България лимесът е 471 км. Това е всъщност нашата северна граница – Дунавската ни граница.

Тази римска граница се развива доста успешно в относително дълго време от I до края на VI в. Това са около 600 г. Нашата римска граница е една от най-дългите и е много добре запазена, особено за периода късна античност – IV-VI в. 

Опитваме се от доста време да не изоставаме от този процес. За доброто на нашите археологически обекти в Северна България по Дунава и всъщност, пазейки своето минало, развивайки този културен туризъм, за полза на местните общини, които не са много проспериращи. Факт е, че нямаме дори хубав път край Дунав, нещо, което римляните са направили още в I век, стъпвайки тук.“

Свършеното дотук

“Успяхме да върнем интереса на международната общност към българския участък от Дунавския лимес и да си вземем мястото, което през 90-те години бяхме позагубили покрай преходния период. През 2012 г. България за първи път беше домакин на Световния лимес конгрес. Това е един научен форум, на който се събират специалисти от цял свят, за да обсъждат Римския лимес. Тогава най-после успяхме да се преборим да бъдем домакини, проведохме го страшно успешно в Русе.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Кой как приема Словото Божие

В днешната неделя след Кръстовден се чества паметта на светите Отци от седемте Вселенски събора - едни от най-добрите сеячи на словото Божие, след Христос и апостолите. В този ден литургийното евангелско четиво е притчата за сеяча от евангелието на Лука. В него Спасителят разкрива как доброто семе може да не даде плодове, ако няма кой да се погрижи за..

публикувано на 12.10.25 в 09:25
Доц. Жана Попова

Жана Попова: Бареков е много далеч от ролята на журналист

В началото на седмицата Николай Бареков,  преди години работил като журналист, после работил като политик, а сега с плахи опити отново да се върне към журналистиката,  интервюира Бойко Борисов пред дома му. Поводът е публикация в Wall Street Journal, в която се твърди, че Борисов е предложил сделки, свързани с българската енергетика, на сина на..

публикувано на 12.10.25 в 08:50

Фондация "За Нашите Деца" обединява общността, за да даде шанс на всяко дете

Всяка усмивка, всяка дребна победа на дете в риск е резултат от грижа, която обществото избира да даде навреме. Н а 13 октомври, понеделник, в Sofia Event Center фондация "За Нашите Деца" ще проведе 16-ата "Вечер на добродетелите", събирайки лидери, културни и обществени личности, дипломати и бизнес представители в едно голямо "пътешествие към..

публикувано на 11.10.25 в 13:05

Фазаново – между Странджа и морето

Село Фазаново е разположено върху невисоки, открити възвишения между планината Странджа и морето. Намира се на 15 км от общинския град Царево, на 9 км от Лозенец и на около 70 км от Бургас. На юг от Фазаново минава река Орешка, която събира водите си с река Узунчаирска и двете заедно образуват река Караагач. През 1922 г. в държавната местност..

публикувано на 11.10.25 в 10:05
Димитър Къцарков

Много трудно се унищожава организация като "Хамас"

Седмицата, в която се навършиха две години от нахлуването на "Хамас" в Израел, двете страни приеха първата фаза от споразумението за мир. Приключи ли войната в Газа, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Димитър Къцарков , хебраист и изследовател на процесите в Близкия изток. Какво следва за Газа "Постигнатото тази седмица беше..

публикувано на 11.10.25 в 09:15