На 22 април през 1876 в Панагюрище е осветено знамето на Априлското въстание. То е изработено от Райна Княгиня. Райна Футекова е само на 20 години, главна учителка в Девическото училище в Панагюрище, когато Георги Бенковски ѝ предлага да ушие знамето на Априлското въстание.
На 22 април Райна носи знамето на шествието в Панагюрище, където Поп Груйо и други свещеници го освещават тържествено. Имено след този ден учителката получава прозвището Райна Княгиня.
Лъвът на знамето е нарисуван от Стоян Каралеев (Баненеца) по образец на лъвчето, отпечатано на корицата на Устава на БРЦК, а буквите са изписани от Иванчо Зографа. Освен надписа „Свобода или смърт“ в долния край има и 2 букви – „П“ и „О“ (за „Панагюрски окръг“).
На 22 април Райна Футекова му пришива приготвени през нощта пискюли. Размерите на знамето са 2 на 1,5 м, има 2 лица и е поръбено със сърмена ивица.
Освещава се от свещеници от града и околните села. Райна описва по следния начин шествието след освещаването на знамето:
„На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по желание на гражданите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на избран кон, за да премина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги. Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна свобода. Беловласи старци, редом с невръстни деца, вървяха навсякъде след мен, пееха любими народни песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкова много ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше постлан с тях като великолепен килим. Виковете „Ура!“ и „Да живее!“ нямаха край. Тази тържествена процесия продължи до вечерта.“
За честването на 25-годишнината от Априлското въстание Райна Княгиня ушива 3 нови знамена – копия на оригиналното. Запазени са само 2 от тях – изложени днес във Военноисторическия музей в София и в родната ѝ къща в Панагюрище), третото копие изгаря по време на бомбардировките над София през Втората световна война.
За традицията по освещаване на бойни знамена в България разказва в “Нашият ден“ доц. Костадин Нушев, доцент по Християнска етика в Богословския факултет на СУ.
“В българската църковна традиция освещаването на бойните знамена се приема, че започва още през Средновековието по времето на Цар Симеон Велики, датира още по-рано от самото обявяване на християнството за свободна и позволена религия от император Константин Велики.
Знаем от църковната история, че през 313 г., след неговата победа, над другите претенденти за императорския престол, които били гонители на християнството, се появява знамението на кръста и след това в цялата християнска, римска история на Изток и на Запад. Този знак, това знамение на църковнославянски език, което означава и знаме, знак, на кръста се поставя на знамената, т.нар. "хоругви", също така на военните щитове. И започва тази традиция да се освещават бойни знамена. От християнска гледна точка, това е свещеното изображение на кръста, което християните издигат като знаме в своята борба, когато тя е справедлива.“
“По същия начин е и в българската църковна и гражданска история, запазен като церемония и като един граждански ритуал, който има и църковни елементи.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
Това е първата норма от основните начала на християнската социология, а и на морала, донесен в света от Спасителя. Това е основата, но тя не е достатъчна, за да се достигне до по-съвършен живот. Синът Божи изяснява "дай, за да получиш", но така постъпват и езичниците. От гледище на Христовия морал естествено тази максима трябва да прерасне в..
Илияна Маринкова, журналистка от "Фрогнюз", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" изкуството и културата по време на война. Илияна се завърна от Украйна преди дни и присъства международния кинофестивал "ОКО", който се проведе в Болград, Украйна. Украйна през фестивала "ОКО" "Фестивалът е етнографски и това, което си говорехме с Татяна..
Село Флорентин се намира в община Ново село и в него живеят около 300 човека. Разположено е на брега на река Дунав. На 18 км е от областния град Видин и на 6 км от общинския си център. През римско време възниква крепостта Флорентиана. Тя се е намирала на около 1 км източно от селото в местността "Валя Турчилор:, върху невисок хълм, надвесен над брега..
Защо Русия отвлича украински деца по време на войната и как могат да бъдат върнати те в страната, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Катерина Рашевска , адвокат в Центъра за човешки права в Киев, Украйна. "Нашата организация е създадена през 2013 г. от първите дни на руската агресия, след окупацията на Кримския полуостров. Още тогава..
Андрей Несмачни е ветеран от войната на Русия в Украйна. Ранен е при Херсон през 2023 г. Когато се завръща в Ирпин, решават с негов приятел да създадат място, в което други ранени войници да могат да работят. Кръщават фабриката са стъклени сувенири Bat Art . Андрей разказва за "Мрежата" по програма "Христо Ботев" защо е важно за възстановяването на..
Започва новата сесия за кандидатстване в европейската програма за мобилност в областта на културата Culture Moves Europe – "Културата движи Европа"...
Световният фурор "Това е магията" (C’est la Magie) кара малки и големи да повярват в невъзможното с високотехнологични илюзии и смайваща магия с участието..
С постановката на Клаус Гут, Виенската държавна опера празнува 100-годишнината от рождението на композитора със звезден състав – Асмик Григориан като..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
