„Не е в нашите звезди вината за туй, че сме подвластни, драги Бруте, а в нас самите“ – гласи един прочут цитат от Шекспир.
Каква част от нашата индивидуалност е въпрос на гени и наследство, и в каква степен я оформя средата ни е въпрос, който вълнува не само философи, поети и педагози. Той занимава и учените в сферата на невробиологията и поведенческите науки. Те смятат, че е важно да разберем механизмите, които създават и поддържат индивидуалните ни характеристики и наред с други фактори допринасят за онова, което наричаме характер било при насекомите или хората.
Еволюционната биология, неврологията, поведенческите науки ни показват, че невинаги имаме основания да се кичим като "венец на природата". Същевременно сме изключително добре устроени и можем да постигнем много, разчитайки на сетивата си. Което не ни пречи да искаме да се надграждаме с вградени оперативни устройства. Докъде се простират възможностите в тази сфера и как се скачва шеметният напредък на науката с бавния ход на еволюцията?
Разговаряме със Стойо Карамихалев и Иван Димов – те са лектори на събитието „Индивидуалност и мозъчни интерфейси“, на което можете да присъствате в Ютюб канала на „Рацио“ на 27 април.
Стойо Карамихалев се занимава с изследователска дейност в сферата на невробиологията на стреса в лабораторията на Алон Хен в Института по психиатрия Макс Планк в Мюнхен и научния институт „Вайцман” в Израел. Използвайки иновативни методи от сферата на биотехнологиите, Стойо изследва индивидуалните различия в поведението при нормални и стресови условия и как мозъкът създава предпоставките за тези различия. Неговата работа обхваща сферите на невробиологията, психологията и молекулярната биология, и комбинира поведенчески експерименти с генетични манипулации и данни от масивно паралелно секвениране. През 2020 година Стойо бе избран да участва в престижната среща между млади учени и Нобелови лауреати в Линдау.
Иван Димов е завършил Националната природо-математическа гимназия в София през 2010 с профил химия. През 2014 завършва бакалавър по химия в Оксфорд, специализирайки в теми с биологична и нанотехнологична насоченост. През 2019 защитава докторат в Кеймбридж, в сферата на бионанотехнологиите, на тема „Механично съвместими електронни устройства, за интерфейси с нервната система“. Понастоящем е асистент в лабораторията по биоелектроника в университета Кеймбридж.
Националният природонаучен музей към БАН е най-стария музей в България, и освен с експозиционните си зали разполага и с огромни научни колекции в депата си. Музеят има и една много важна мисия – природозащитата, която учените, работещи в институцията възпитават и сред децата, и сред възрастните ѝ посетители. При бомбардировката на 30 март 1944 г...
Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук се намира и Националното училище за приложни изкуства "Проф. Венко Колев", което и до днес предава тези традиции на своите възпитаници. Музеят на занаятите съхранява колосално количество предмети..
Съединението е събитие в българската минало, което възприемаме като едно от малкото успешни, въздигащи, насърчаващи. И това е, разбира се, вярно, но пък има и гледни точки, които са по-скоро скептични към случилото се на 6 септември 1885 г. Големият музикант Милчо Левиев например казва, че ако не София, а Пловдив е бил останал столица на..
Природонаучната експозиция на Регионалния исторически музей Бургас, както останалите три – археологическата, етнографската и историческата, е разположена в красива стара къща, паметник на културата, в централната част на града. Експозицията проследява еволюцията на живата природа. Планът ѝ е отпреди няколко десетилетия, но продължава да привлича..
България е основател и първи домакин на Международната олимпиада по информатика през 1989 г. в Правец. През 2024 година в олимпиадата участват 91 държави и територии. Най-добрите български ученици по информатика направиха блестящо представяне и спечелиха 2 златни и 2 сребърни медала от най-престижното световно състезание по информатика в света...
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до..
Изложбата “Димитър Яранов – 1964-2024 г.” се открива на 10 септември от 18:00 часа в галерия “Академия”. Експозицията включва живопис и рисунки на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
