Роден е на 23 април преди 100 години, отива си твърде рано, но оставеното от него научно и духовно наследство продължава да „захранва“ няколко от най-основните клонове на познанието за езика и историята ни. Много от трудовете на учения излизат години след кончината му. Проф. Йордан Заимов създава Секцията по ономастика и Група за издаване на старобългарски писмени паметници в Института за български език към БАН. В години, когато българската ономастика, науката за собствените имена, е далеч след европейските, той инициира проучването на местни, селищни, географски имена, наименования на водни обекти чрез мрежа от сътрудници – краеведи и проучватели на традициите в различни краища на страната ни. Изследванията му обхващат българската езикова територия, далеч надхвърляща границите на съвременната ни държава. Събира и проучва личните имена на българите от VI век насам. Обучава, напътства и консултира млади изследователи, сътрудници и колеги без да пести време и енергия. С помощта на съпругата си проф. Василка Тъпкова-Заимова и колеги успява да направи копие на каменния надпис на цар Йоан Владислав, оцелял по чудо и потулен под стълбище в Битолския музей, в години, когато Македония е част от Федеративна република Югославия и „българската връзка“ е активно отричана и заличавана.
По-малко известно е, че проф. Заимов е бил силно изкушен от изкуствата. Скулптурата е негова голяма любов, творбите му се съхраняват от семейството. Писал е стихове и е бил почитател на класическата музика. Многостранна, високообразована и културна личност с обаянието и размаха на ренесансов творец – така определят професор Заимов неговите ученици и последователи.
Проф. Анна Чолева, ръководителка на Секцията по ономастика в Института за български език, първа докторантка на професора, си спомня с благодарност и уважение за ценните напътствия, дълбочината на знанията и размаха на учения. Проф. Рая Заимова, дъщеря на Йордан Заимов, разказва за малко известните факти от живота и заниманията му. Повече чуйте в записа от предаването, посветено на 100-годишнината на изключителния български учен, творец и родолюбец.
Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..
Владислава Георгиева е асистент в катедра "Комуникационни мрежи и системи" към факултет "Артилерия", противовъздушна отбрана и компютърни и информационни системи във ВВУ - Шумен. По време на следването си в Шуменския университет"Епископ Константин Преславски” през 2016 година печели именната стипендия "Акад. Димитър Мишев", която фондация "Еврика"..
Първият профилактичен преглед се прави, когато детето е на 6 месеца, след това на 3,6 години и след това в предучилищна възраст, разказва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Александър Оскар – ръководител на Катедрата по офталмология към Медицинския университет в София, началник на Клиниката по очни болести към УМБАЛ "Александровска" и..
В първото за новата година издание на предаването "За думите" с доц. Мая Влахова от Секцията по ономастика на Института за български език коментираме имената на първите бебета за 2025 г. и тенденциите, които се очертават в избора на младите родители. Крум е наречено първото момченце, сред останалите два пъти се появява името Самуил, което потвърждава..
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
На 16 януари в "Топлоцентрала" е премиерата на спектакъла "Представление и наказание" на Иван Станев и Ф. М. Достоевски. Адаптацията и режисурата са на..
Легендите на експерименталната музика и неконвенционалния джаз Франк Гратковски (Германия) и Казухиса Учихаши (Япония) пристигат в София на 23..
"Целият свят е сцена и ние всички сме актьори." Може би банален израз, когато се опитваме да говорим за театър, живот и изкуство, но както знаем, в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg