Роден е на 23 април преди 100 години, отива си твърде рано, но оставеното от него научно и духовно наследство продължава да „захранва“ няколко от най-основните клонове на познанието за езика и историята ни. Много от трудовете на учения излизат години след кончината му. Проф. Йордан Заимов създава Секцията по ономастика и Група за издаване на старобългарски писмени паметници в Института за български език към БАН. В години, когато българската ономастика, науката за собствените имена, е далеч след европейските, той инициира проучването на местни, селищни, географски имена, наименования на водни обекти чрез мрежа от сътрудници – краеведи и проучватели на традициите в различни краища на страната ни. Изследванията му обхващат българската езикова територия, далеч надхвърляща границите на съвременната ни държава. Събира и проучва личните имена на българите от VI век насам. Обучава, напътства и консултира млади изследователи, сътрудници и колеги без да пести време и енергия. С помощта на съпругата си проф. Василка Тъпкова-Заимова и колеги успява да направи копие на каменния надпис на цар Йоан Владислав, оцелял по чудо и потулен под стълбище в Битолския музей, в години, когато Македония е част от Федеративна република Югославия и „българската връзка“ е активно отричана и заличавана.
По-малко известно е, че проф. Заимов е бил силно изкушен от изкуствата. Скулптурата е негова голяма любов, творбите му се съхраняват от семейството. Писал е стихове и е бил почитател на класическата музика. Многостранна, високообразована и културна личност с обаянието и размаха на ренесансов творец – така определят професор Заимов неговите ученици и последователи.
Проф. Анна Чолева, ръководителка на Секцията по ономастика в Института за български език, първа докторантка на професора, си спомня с благодарност и уважение за ценните напътствия, дълбочината на знанията и размаха на учения. Проф. Рая Заимова, дъщеря на Йордан Заимов, разказва за малко известните факти от живота и заниманията му. Повече чуйте в записа от предаването, посветено на 100-годишнината на изключителния български учен, творец и родолюбец.
Националният природонаучен музей към БАН е най-стария музей в България, и освен с експозиционните си зали разполага и с огромни научни колекции в депата си. Музеят има и една много важна мисия – природозащитата, която учените, работещи в институцията възпитават и сред децата, и сред възрастните ѝ посетители. При бомбардировката на 30 март 1944 г...
Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук се намира и Националното училище за приложни изкуства "Проф. Венко Колев", което и до днес предава тези традиции на своите възпитаници. Музеят на занаятите съхранява колосално количество предмети..
Съединението е събитие в българската минало, което възприемаме като едно от малкото успешни, въздигащи, насърчаващи. И това е, разбира се, вярно, но пък има и гледни точки, които са по-скоро скептични към случилото се на 6 септември 1885 г. Големият музикант Милчо Левиев например казва, че ако не София, а Пловдив е бил останал столица на..
Природонаучната експозиция на Регионалния исторически музей Бургас, както останалите три – археологическата, етнографската и историческата, е разположена в красива стара къща, паметник на културата, в централната част на града. Експозицията проследява еволюцията на живата природа. Планът ѝ е отпреди няколко десетилетия, но продължава да привлича..
България е основател и първи домакин на Международната олимпиада по информатика през 1989 г. в Правец. През 2024 година в олимпиадата участват 91 държави и територии. Най-добрите български ученици по информатика направиха блестящо представяне и спечелиха 2 златни и 2 сребърни медала от най-престижното световно състезание по информатика в света...
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до..
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg