На днешния през 1947 година в Лондон е създадена една политическа международна организация на страните в Европа, чиято цел е била да работи за европейската интеграция (по-скоро интеграцията на държавите от Западна Европа тогава).
За разлика от Европейската икономическа общност (днес Европейски съюз), създадена по икономически причини - "Голямата Европа", както я наричат сега, обръща внимание на правата на човека, демократичното развитие и културното сътрудничество.
Днес държавите членки на Съвета на Европа са 47 с население малко над 800 милиона души. И затова 5 май се отбелязва като „малкият ден на Европа“.
Съветът на Европа и неговата асамблея не създават закони и не изискват един малко по-ограничен суверенитет на държавите членки, както това се изисква от Европейския съюз, но Европейският съд за правата на човека в Страсбург, орган на съвета, е създавал и създава доста проблеми на политици, чиновници, полицаи и военни на високи постове, когато не спазват правата на хората и основните свободи.
Именно на това се гради основата на Съвета на Европа – защитата на правата на човека.
Съвременните задачи на Съвета са далеч повече от онези в годините след Втората Световна война. Днес органите на Съвета се занимават и с интеграцията на своите членове и с културното сътрудничество между държавите на Европа.
Дали имат известно право онези наблюдатели, които смятат че ролята на Съвета на Европа е до голяма степен изчерпана в днешно време, тъй като поне теоретично почти няма държава в Европа, която да не отговаря на критериите на Конвенцията за защита на правата на човека?
Повечето международни специалисти и европеисти не са съгласни с тезата за „залеза на ПАСЕ във второто десетилетие на 21 век“. Това бе и мнението на преподавателя от Катедра „Европеистика“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ д-р Вихър Георгиев.
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
В разговор с Ивайло Стефанов за предаването "Аларма" по Програма "Христо Ботев", Виктор Лилов, правозащитник и издател говори обстойно за случаят на саудитския дисидент и журналист Абдулрахман Ал-Халиди, намиращ се вече четвърта година затворен в центъра за задържане на чужденци в софийският квартал Бусманци. Абдулрахман Ал-Халиди е дисидент и..
България е пълна с руска памет, а пък какво е България за Русия и средностатистическия руснак, както и може ли да се вярва на руския президент Владимир Путин, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Маргарита Шурупова , журналистка от Русия, която е избягала в България в началото на войната на Русия срещу Украйна. Един от авторите в..
В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси. Милко Стойков, Бургас: Наследих от сестра си етаж от къща заедно с парцел – отстъпено право на ползване, вещно право на ползване, за което плащам данък за земята и за етажа. Мога ли да заградя наследения от мен терен? Сои институции..
В рубриката ни "Разговорът" днес ни гостува една от най-пъстрите личности на българската сцена – Милица Гладнишка . Гласът ѝ е като магия, която може да носи едновременно сила и нежност, да води слушателя от дълбоките пластове на емоцията до експлозивни мигове на радост и свобода. В нейната музика и актьорска игра се преплитат..
На 4 април всяка година България отбелязва Деня на психолога – професия, която въпреки своето значение за психичното здраве и емоционалното благополучие на хората, често остава в сянката на ежедневието. Историята на този празник е любопитна и започва още през 1992 г., когато група студенти по психология, събрани на купон, решават да изберат 4..
България е пълна с руска памет, а пък какво е България за Русия и средностатистическия руснак, както и може ли да се вярва на руския президент..
Готови ли сте за първия етиопски концерт в най-новата история на България? Ukandanz (или uKanDanZ , както често се изписва името им), една от..
"Младежки Литературен вестник" е нова и обещаваща инициатива, която събира млади хора, за да творят и да изразяват своите възприятия за съвременната..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
