Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За гените на смелостта

Томи Смит и Джон Карлос с вдигнати юмруци по време на награждаването на олимпийските игри през 1968 г.
Снимка: Wikipedia

На Гергьовден обикновено говорим за храбростта и смелостта. В мирно време обаче, арената, на която най-ясно виждаме проявата на тези качества, е в спорта.

Понякога той напомня военен сблъсък, друг път е тъкмо антипод на войната. Сигурно е, обаче, че благодарение на медиите, днес спортните състезания са се превърнали в епични спектакли, които събират милиони хора.

Спортът е мощен генератор на митове и разказвач на истории. Големите двубои и атлетичните постижения оформят историята на съвременния свят и личните спомени на мнозина. Понякога един жест на терена или игрището води до промяна в нагласите, за която преди това са се борили мнозина.

Има и ситуации, в които отъждествяваме надпреварата на терен, с притчи като тази за Давид и Голиат например.

В спорта постиженията се мерят по скалата победа-загуба, но той е много повече от това. Спортът е и игра, и изява на човешкия дух, сила и упорство.

За смелостта в спорта и за спортистите като съвременните герои разказват д-р Боряна Ангелова Игова, преподавателка по философия на спорта в НСА и авторка на книгата „Изобретяването на човека машина. Тялото на спортиста“ и Любомир Тодоров, дългогодишен спортен журналист, съосновател на първия български тенис сайт Racketi.com. Автор на три книги със спортна тематика, посветени на футбола, фигурното пързаляне и тениса и запален спортист.

Колко е важна храбростта за спортния характер и какво друго е нужно за да достигнеш финала като победител, разказва Димитър Илиев, осемкратен рали шампион на България.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Аглика Икономова, проф. Диана Гергова, арх. Александър Стайнов и проф. д-р арх. Николай Тулешков (от ляво надясно)

Недвижимите културни паметници в България се рушат

В последните десетилетия, след приемането на Закона за културното наследство (ЗКН) през 2009 г., нашето недвижимо национално наследство, нашите старини бяха оставени на произвола на съдбата и природните сили, се казва в документ-петиция, изготвен от група експерти и интелектуалци в България.  "Поставяме настоящия документ на обсъждане пред..

публикувано на 11.08.25 в 11:15

Иолина Василева: Градът Ухан в Китай е ултрамодерен и гостоприемен

Магистратурата ѝ по "Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език" от Софийския университет е добавка към другата от НБУ по "Международни отношения и дипломация". Тя е живяла в Китай, учила е в тамошен университет и е създател на Фейсбук страницата "С обич от Китай", която няма начин да не ви е попадала в мрежата с любопитните..

публикувано на 10.08.25 в 12:15
Древният Сардис

Древният Сардис

Древният лидийски град Сардис е бил един от най-богатите градове в миналото. Сардис е бил столица и по време на управлението на цар Крез, останал в историята с вкуса си към богатствата, като Крез е управлявал едно наистина внушително царство, което обхващало голяма територия – от Милет и Ефес до Черноморското крайбрежие и Анталия. Ако трябва да си..

публикувано на 09.08.25 в 10:05
Доц. Борислав Александров, Цветелина Лазарова и Деница Дочева

Геодезистът трябва да притежава знания в различни области, сръчност и издръжливост

"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели второкурсничката в УАСГ – специалност "Геодезия" Цветелина Лазарова. "Първоначално никога не съм си мислила, че ще избера геодезията за своя специалност. При мен има наследственост, защото баба ми и..

публикувано на 08.08.25 в 15:20

Регионален исторически музей Бургас: Археологическата сбирка

РИМ Бургас е най-големият музей в Югоизточна България. Създаден е през 1912 г. от местни интелектуалци и общественици като археологическа сбирка към Бургаското археологическо дружество "Дебелт" с цел да се издирят, съберат и съхранят ценните археологически находки, с които регионът е богат. Първият председател на Археологическото дружество е..

публикувано на 07.08.25 в 15:25