Милен Георгиев е професор в Института по микробиология – БАН. Той е ръководител на лабораторията по метаболомика към същия институт.
В класацията на Станфорд на най-добрите 2% от учените в света попаднаха и българи, той е един от тях. Той е съредактор и член на редакционните колегии на дузина международни списания в областта на биотехнологиите и химията на природните молекули. Организатор на международна конференция по рационално оползотворяване на природните продукти.
Проф. Милен Георгиев е главен герой в “Нашият ден“
“Ако трябва да се върна в началото, имаше доста трънлива част от пътя. Имаше хронично недофинансиране на науката в България. Бяха времената около 2002 г., когато аз започнах да се занимавам с наука, до към 2006-2008 г.
Годините бяха много трудни за научни изследвания за правене на наука. В същото време тогава бях в Германия на една дългосрочна специализация. Имах една много сериозна дилема дали след края на специализацията да се върна в България, или да остана в Германия, където имах предложение.
Но това са времена, които отминаха. Доста неща се промениха. Най-малкото е, че се смениха десетина министъра на образованието. В последните години за радост тази турбуленция, която имаше в началото на десетилетието, понамаля.“
Науката
“Винаги казвам, че ако човек не може да обясни на баба си и дядо си с три изречения това, което прави, със сигурност не е много успешен, независимо от това дали прави наука, сателити в Космоса или модерни телефони.
Нещо повече, научните занимания в по-голямата си част се финансират с пари на данъкоплатците. Имаме дълг към обществото да обясняваме на един достъпен език за какво се използват тези пари."
Растенията
“Това, което ние работим – стъпваме на едно многовековно използване на растенията и познаването на лечебните свойства на част от тях. Нуждата от използване на растенията и евентуално третиране на заболявания чрез тях е дълбоко позната във вековете.
Съвременната наука се прави от едни големи колективи и в повечето случаи знанието, което създаваме, си го споделяме. И създаването на един конкретен продукт – лекарство или ново знание – е следствие на колективен труд.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
Коста и Петър Петрови, баща и син от Варна, отглеждат стриди в басейна на Черно море, край брега на село Кранево. Начинанието им има своите успехи и предимства – вкусът на стридите, растящи в Черно море, е своеобразен и специфичен, а качеството им е безспорно. За разлика от закътаните фиордни заливчета на европейските брегове на Атлантика, Черно море..
В днешното евангелско четиво на пръв поглед основно място заема чудесното нахранване на няколко хиляди души с две риби и пет хляба. Нека се замислим кое е накарало хилядното множество да последва Спасителя в пустинята, изоставило ежедневните си тегоби. Силата на словото със своята истинност така захласва народа, че той забравя времето и телесните си..
Съвременните диктатури, разпада на либералната демокрация и ролята на журналистите в борбата с пропагандата – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Георги Лозанов , философ и преподавател във ФЖМК на Софийския университет "Св. Климент Охридски". "Опасността от автократски режими беше изразена достатъчно ярко и професионално от..
Промените в Закона за еврото коментира в "Мрежата " по програма " Христо Ботев " Петър Ганев от Института за пазарна икономика "Всичко това се прави с идея за концентрация на власт. Използва се момента да се концентрира власт в институции, в Министерски съвет, въобще в правителството, най-общо казано. Генералната репетиция в..
Съвременните диктатури, разпада на либералната демокрация и ролята на журналистите в борбата с пропагандата – коментира в "Мрежата" по програма "Христо..
В редакция "Хумор и сатира" сме готови на почти всичко само и само някой нещо да научи, та да сполучи. Има и хора, които са готови да отидат отвъд това..
Всяко лято в град Велес в Република Северна Македония поезията е на особена почит, защото това е времето, когато в града се превежда международният..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
