Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

ИМ-Клисура под знака на знаменателния юбилей – 145 години от Априлското въстание

5
Стоян Иванов, директор на ИМ-Клисура, в студиото на програма „Христо Ботев“
Снимка: Божидар Любенов

На 12 и 13 май в гр. Панагюрище – в Историческия музей – се проведе национална научна конференция на тема „Априлското въстание от 1876 година: Исторически и историографски аспекти“. Със свои теми, посветени на Априлската епопея, в конференцията се включиха редица учени и представители на музеите от цялата страна. В конференцията взе участие и Стоян Иванов, директор на Историческия музей в гр. Клисура, събеседник в предаването "Европейски паралели – за музея, за галерията". Неговото изследване разглежда процесите на „съграждане на паметта в Клисура“.

Козинаровата къща с кладенеца на честта
Историческият музей на гр. Клисура е разположен в сграда, специално предоставена за осъществяването и развитието на неговата дейност. Построена е през 1926 г., по повод 50-годишнина от Априлското въстание, за да съхрани ценностите от историческото минало и културното наследство на гордите и смели клисурци. Строежът е осъществен изцяло с парични дарения, осигурени от жителите на града, които те са събирали в продължение на 30 години. 

В музея се пазят документи и артефакти, свързани както с бита и културното развитие на региона, така и с Априлския подвиг на клисурци. Може би не всеки знае, че Боримечката не е измислен образ от Иван Вазов, в неговия роман „Под игото“, а e действително съществувал човек, отличил се със своя дух, физическа сила и храброст. Според изследванията на някои историци Боримечката – Иван Танков Иванов – е живял в Клисура, в семейство на козар. За него разказват, че един ден, докато пасял козите и събирал дърва в гората, успял да залови две мечета. И оттогава започнали да го наричат Иван Боримечката. Една от важните задачи, които му възлагали от Революционния комитет по време на въстанието, е да изнася и да укрепва черешовите топчета на позициите в местността Зли дол. След поражението на въстаниците той е заловен и изпратен на заточение в Диарбекир, заедно с други клисурци. Благодарните потомци са издигнали негов паметник на мястото на втората бойна позиция, откъдето е даден първият изстрел от едно от черешовите топчета, срещу приближаващата турска войска.

В Клисура е роден и първият български книгоиздател Христо Груев Данов. Той е създател не само на първото българско книгоиздателско сдружение, а също и на първото българско читалище – 1854 година в Клисура.

Павурджиевата къща
Интересни са и обектите, които са част от „музейната територия“. В Павурджиевата къща е учреден първият таен революционен комитет от Четвъртия революционен окръг - Пловдив. Тук се намира и единствената запазена оригинална розоварна. Козинаровата и Червенаковата къщи също са свързани с историческото минало на града.

Още любопитни факти за ИМ-Клисура и региона – в разговора с гостa на „Европейски паралели – за музея, за галерията“ Стоян Иванов.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

България и българската литература в очите на света

В "Нашият ден" гостуват Йоанна Елми , писател, журналист, авторка на един от най-превежданите български романи "Направени от вина", и Джорджа Спадони , преводачка от български на италиански език, превела Деян Енев, Радослав Бимбалов, Йоанна Елми, Тодор П. Тодоров, автор на книга за София през очите и думите на Георги Господинов, и организатор на..

публикувано на 18.09.25 в 11:20

Три книги по история на българското кино

Три книги по история на българското кино бяха представени в рамките на 43-тия фестивал на българския игрален филм “Златна роза” във Варна. Те обхващат периода от 1920 до 1940 година и припомнят, че българската филмова мисъл никога не е изоставала от световната. Книгите са реализирани като част от научно-изследователския проект “Кинокултура, изкуства..

публикувано на 18.09.25 в 11:15

София Щерева: 2025 е ключова година за НФК и българските творци

В рубриката "Темата на деня"  на БНР "Нашият ден" изпълнителният директор на Национален фонд "Култура" (НФК) София Щерева очерта основните параметри и предизвикателства пред Фонда за 2025 година, както и перспективите за следващия програмен период. Подкрепа за устойчиво развитие на културата Щерева подчерта, че НФК е едно от малкото места, откъдето..

публикувано на 18.09.25 в 09:56

Българското село в литературата – митове, фетиши, съдба

Професорът по нова и най-нова българска литература Антоанета Алипиева , която живее и преподава в Белград, Сърбия, разказва в "Нашият ден" за книгата си "ТКЗС в българската литература".  Изследването обхваща литературното отражение на съдбата на българското село в периода от 1945 година до ден-днешен. Проф. Алипиева разглежда митовете,..

публикувано на 18.09.25 в 09:27

Продължава турнето на Плевенската филхармония и маестро Йордан Камджалов

Продължава националното турне на Плевенската филхармония под диригентството на Йордан Камджалов във формата "Музикална магия 2". Кулминацията предстои на 6 октомври в зала "България". За дестинациите, които предстоят, и срещите с публиката по време на успешното класическо турне – разказва маестро Камджалов пред редактора Нина Цанева: 

публикувано на 18.09.25 в 09:09