Човек трябва да има сърце и ум за доброто и вълшебствата, а също и желание да помогне на другите. Има ли това, има и сигурен билет за магичните светове, в които ще го пренесе „Еми и крадецът на сенки“.
Вярно е, че Еми е горд притежател на коси, които греят във всички багри, носи със себе си и магичен куфар. Дъщеря е на Радост и Тъга, а спътникът ѝ в пътешествията, Виктор, е момче, което е опитало от горчивото в живота и с чиста душа се хвърля в битката с безсмъртния и ексцентричен поробител на души. Обаче читателят също може да премине границата между чернотата на Нищото и безчет непознати и чудновати пространства, за да се се озове в света на светлосенките. Трябва му само новият роман на Марин Трошанов.
Авторът, популярен с трилогията „ЛАМЯ ЕООД“ и носител на наградата „Перото“ за фантастично-образователната комиксова поредица „Роботът Чапек“, среща любителите на вълшебните сюжети с една „история за предизвикателствата – били те истински или въображаеми, пред които се изправяме ежедневно“. За среща му помага и илюстраторката на книгата Ралица Мануилова.
Еми е реално съществуващо момче – Таня от влака, с която Трошанов се запознава случайно, пътувайки към морето, а Виктор донякъде е самият той и всички деца на 90-те. С „Еми и крадецът на сенки“ авторът говори за порастването и надрастването на различията в името на нещо по-голямо.
На 20 май от 19:30 часа в „Терминал 1“ всички, които обичат вълшебствата и приключенията, ще направят най-логичното нещо – ще преминат в друг свят. Или по-точно – в един от много, за които пише Марин Трошанов.
За да се подговите за официалната премиера на романа му, който иначе е наличен в книжарниците, чуйте звуковия файл.
В него Трошанов разказва и за това кой е крадецът на сенки в съвременния свят, какво означава да израснеш в 90-те, как едно пътуване във въображаеми светове те среща и с първата любов и защо играта на противоречия е основополагаща за нашето битие.
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..
Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..
Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм. Пабст остава спорна фигура и до днес..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в..
Когато предишния път бях на остров Мавриций надлежно се сбогувах с него завинаги, защото смятах, че едва ли ще се върна в този отрязък от рая. Но..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg