В последно време за българите султанатът Оман не звучи толкова непознато. Това може би се дължи на сравнително достъпните круизи в Персийския залив, които задължително акостират в столицата Мускат. Въпреки това страната, управлявана мъдро в продължение на 50 години от султан Кабус, си остава далечна и дори екзотична.
Художничката Петя Илиева е посещавала Оман неколкократно, рисувала е там и е представяла българските шевици. Разговарях с нея в Южния парк. Наложеното от пандемията интервю сред природата ни позволи да преживеем за минути няколко сезона – от проливен дъжд, пред пронизващ вятър до ведро слънце.
В Оман, обаче времето се дели предимно на горещо и много горещо, освен в тучната област Салала, където зеленината надвива традиционния за страната лунен пейзаж.
Художничката Петя Илиева, която неотдавна изрисува с колажи от Белгия трамвай и облепи с мотиви от културното наследство на България и още 21 държави тролейбус в София, разкрива още подробности за нравите и забележителностите на арабския султанат.
Днес Оман е символ на благоденствие, а преди управлението на султан Кабус бин Саид в страната е имало едва 10 км асфалтирано шосе и е липсвала социална политика в медицината и образованието. Днес и в най-затънтените кътчета на ветровитите и каменни пустини, които са основният релеф в държавата, има училища и супермодерни болници, обучението до края на гимназията е задължително и безплатно. А всеки който иска да учи в странство е достатъчно да напише аргументирано писмо до специална организация, за да получи щедра стипендия.
Художничката Петя Илиева не спира да ни удивлява със спомените си от Оман. Въображението не е в състояние да измисли толкова драстичен контраст – столицата Мускат прилича на сватбена торта, пльосната в каменна кариера. Забулени жени свещенодействат с компютри. Сковани без нито един пирон, древни ладии „дау“ акостират до многоетажни круизни кораби. Мъже със затъкнати в белите роби ножове – ханджар управляват петролни рафинерии от пултове като на космически кораб...
Художничката, която разнася славата на българските шевици по света чрез картините си е вградила нашенски елементи и в платната, които е рисувала в Оман. А пък приятелствата, създадени в арабския султанат е вградила в сърцето си.
Българският политически живот и изобщо българското общество са прогизнали от популизъм, твърди в най-новата си книга "Българските разломи" проф. Георги Каприев. Това значи, обяснява професорът, че популистките практики са включени в действие от най-началните времена на българската история – от борбите за църковна независимост и споровете..
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
На 21 февруари 2025 година бе реализиран новият албум на легендарната джаз фюжън група "Йелоуджакетс". 27-ият студиен албум на двукратните носители на..
"Аз не съм си поставял никакви граници. Просто написах музиката така, както я чувам, както я усещам. Тя е повлияна от моите преживявания, моето обучение,..
Сценарист пише за себе си като режисьор, така определя процеса по създаване на филма "Плът" Димитър Стоянович. Режисьорският му дебют е един от три..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg