Как съхраняваме уникалната екосистема на Синеморец

По следите на изчезващото спокойствие, борбите за власт на Черноморието и човешките съдби.

Темата коментира в “Нашият ден“ Стоян Фалджийски, естествоизпитател. 

Синеморец от екологична гледна точка

“Мястото е уникално с богатството на екосистемата, тя е хилядолетна и съдържа памет за жизнените процеси. Освен това имаме среща на гора и море – естетически красива комбинация.

Има много видове, които са ендемити, срещат се само тук и в горската екосистема. Просто нещо е запазено в много дълъг период от историята.

Какво точно означава това, трудно можем да разберем от позицията на едни човешки живот. Това е като да мислим, че като отсечем това дърво и залесим на същото място ново, това са равнопоставени действия, не са, няма нищо общо.

Един голям проблем, който също се наблюдава в последните 15 години от моя гледна точка, той може да съществува и преди това, наблюдава се увеличаване на дърводобива от тази хилядолетна екосистема от планина Странджа, за което отново липсва дългосрочна логика.

Дървета, които се изнасят с камиони, които са очевидно стари и очевидно здрави, това е голям проблем.

Проблем е, че когато тези стари дървета бъдат изсечени, те са тези, които поддържат жизнеността на екосистемата. Тя просто ще загуби своята виталност. Имат пряка връзка със задържането и съхранението на вода, когато няма дървета, пада и реката. Когато няма река, пада и животът, свързан с реката.

Няма възстановяване, не можеш да засадиш на 600-годишно дърво едно жълъдче и то след 60 години да има същата функционалност в екосистемата, не работи така. Във всяка една система има граници и мястото такова, каквото е, то може да поеме брой гости, туристи, хора, които се наслаждават.

И това нещо в природни резервати, популярни места по цял свят, се регулира с някакви ограничения на броя.

Всички знаят как всички отпадъчни води от селото се изливат в морето и то на метър и половина във водата и може да се види с просто око.

Съществуват най-различни пречиствателни станции, но тук няма. Само част от такава станция е построена, но е недостроена. Това е единият натиск, вторият е липсата на система за разделно събиране, извозване и последващо третиране на отпадъци.

Това е огромен проблем, защото тези обеми услуги генерират огромно количество рециклируем отпадък и стъклени опаковки, пластмаса. Всичко това се товари на едни камионетки и се извозва в някаква посока.

Това не е нормално за място, което може да се даде като идеален пример за това как човек, бизнес и природа могат да съществуват в синхрон. В момента все още имаме условията. Но това са стъпки, които от десетилетия вече не се приемат.

Проблемът не е толкова в регулациите, защото тях ги има, колкото в заобикалянето им и схемите."

Разговора можете да чуете от звуковия файл.