За творческия път на оперния певец, тенора Стефан Македонски, е писано и говорено много – още от дебюта му през 1911 година на сцената театър „Оперна дружба“ в България, през специализацията му в Париж и за гастролите му в Германия – на сцената на Берлинската кралска опера, в градовете Касел, Кобург и Висбаден, също в Германия…
За неговия режисьорски и организационен талант обаче се знае малко – през 1948 година, той, заедно с един куп ентусиасти, основава Музикалния театър в София, като за това събира повечето от артистите от различните частни и общински трупи, включително и от съществуващия тогава стар Оперетен театър, на същия адрес и до ден-днешен – бул. „Левски“ номер 100.
Скоро след смъртта му – през 1953 година – Музикалният театър взима неговото име и го носи досега.
Как артистите от този театър продължават замисленото от Стефан Македонски – това вече е въпрос не за спомени, а за съвремие.
Последната година не беше особено ласкава за всички изкуства, пандемията не отмина и Музикалния театър, който, както всички останали, беше лишен от публика, но това не попречи на артистите да поработят и на „тъмно“ и поставят един нов спектакъл, и което е по-важно – да упорстват и да организират именно в днешните лоши за културата времена – и първия фестивал на музикално-сценичните жанрове у нас в София.
Информацията за това събитие даде в ефира на предаването „Нашият ден“ Марияна Арсенова, директор на Националния музикален и балетен център в София.
Фестивалът се организира от няколко години, но поради днешните пандемични обстоятелства няма да е същият, както е била първоначалната идея. Важното е, че в края на юни и началото на юли, всички почитатели ще се срещнат пеещите артисти на открито – в Двора на Военната академия в София.
Чуйте повече в звуковия файл.
Снимки – Музикален театър "Стефан Македонски"
Журналистката Лилия Илиева издаде книга, в която е събрала 33 от най-атрактивните си интервюта през годините – все срещи с известни български мъже и на финала – със също тъй известна дама. Книгата е провокирана от разговора на авторката с френския писател Фредерик Бегбеде, но е посветена на баща ѝ. Александър Кадиев, Андрей Баташов, Бойко Борисов,..
Изкуственият интелект не може да замени естествения, защото не може да разбере живота, съзнанието и да генерира смисъл, е тезата на Сергей Герджиков, професор по философия на науката в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Той я разработва в новото си изследване "Естествен и изкуствен интелект". "Ние не можем да дадем съзнание на нито една..
Фондация "Шанс за децата и природата на България " вече 15 години работи активно за откриване, развитие и подкрепа на млади таланти на възраст между 6 и 25 години. Благодарение на нейната дейност вече десетки деца и младежи имат международни отличия в областта на изкуствата, науката и новите технологии. Фондацията организира благотворителна..
Анджей Сташук е писател , поет, драматург, есеист, публицист и издател, лауреат на Наградата на фондация "Кошчелски", Литературната награда " Нике " и Литературна награда на Гдиня. Роден е на 25 септември 1960 г. във Варшава . В началото на 80-те години е ангажиран в дейността на "Движение Свобода и мир". Автор е на фейлетони, публикувани в..
Един от най-интересните съвременни млади поети Никола Петров снощи имаше премиера на новата си стихосбирка „Ето го разкаяния победител“. Тя се състоя в Камерната зала на Младежкия театър "Николай Бинев " . Ценителите на добрата поезия изпълниха залата, за да чуят как впечатляващо поетът рецитира стихотворенията си наизуст – с емоционален усет и без..
Никога не съм си представяла, че ще готвя за слонове в Тайланд! Че аз за себе си рядко подхващам тиган или тенджера. И изведнъж… усвоявах рецептурник за..
Медицинските сестри и акушерките настояват за по-високи възнаграждения и по-добри условия на труд. Ще бъдат ли изпълнени исканията – интервю в Lege Artis..
В изданието на предаването "Часът на етиката", излъчено по "Време за наука", проф. Стоян Ставру насочи вниманието към една от най-сериозните съвременни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg