Михаил Калдъръмов: Човешкият дух е нещо божествено, защото не може да бъде имитиран

Михаил Калдъръмов рядко издава нова книга. „Бавни планини” е девета поред. В дългата му 40-годишна творческа биография обаче всяка негова литературна рожба е запомняща се, защото авторската съвест не му позволява да изрича безсмислени слова. Той е доказал се майстор на оксиморонната поетическа тъкан, където светлината и копнежът обгръщат мрака и тъгата. В стихотворението „Утро” той признава: „Сядам на масата, / на другия стол сяда слънцето / и пием от една чаша” – отбелязва литературната критика, в случая – Анжела Димчева. 

А Ива Спиридонова я допълва: "В тази книга ефирността на камъка и солидността на глухарчето създават дом за бездомния свят. А човекът събира самотата си по хребетите на отминалото време и се учи как да върви бавно, слизайки от върха към подножието на планините, забавящи своя ход до вечност. Преминава през бойно поле от ненужности, съзерцава живота, за да синтезира смисъла му в единственото възможно продължение – природата. И водата се превръща в символ на свобода, а думата може да бъде любов, „думата може да бъде трева с отпечатъка на телата ни“.

Такива думи чува Михаил Калдъръмов от своите бавни планини, така смирено притихва в забавения ход на сърцето им, достигнал умението да слуша вечността и да записва живота. Остава само да го прочетем."

...Бавни планини, научете ме как

да тече бавно

златната река на живота.

Разлистваме в „Артефир“ най-новата книга на поета Михаил Калдъръмов „Бавни планини” и разговаряме за това, как се гради и надгражда словото.

Чуйте разговора на Димитрина Кюркчиева с Михаил Калдъръмов в звуковия файл.