Видовден е!

На 15 юни трябва да бъдем много внимателни, защото наяве излизат всички злини. За днешния празник има различни легенди.

Произходът му се свързва с вярвания и предания от езически времена. На тази дата се почитат двамата светци Елисей (Лисе) и Вартоломей и тяхната сестра Вида.

Това е денят за предпазване от градушки и други природни бедствия. Елисей и Вартоломей, както и Герман (също смятан за техен брат), са известни още с името „светците – градушкари”, които изпращат природни стихии, най-вече градушки. Те поразяват провинилите се, които заслужават наказание. Именно тук трябва да търсим и произхода на израза: „Ще дойде Видовден“. Природните бедствия и злините поразяват виновните и един ден ще стане ясно кои са те.

Според народната традиция Видовден е ден за възмездие и справедливост, когато всеки си получава заслуженото за сторените дела. Вярва се, че дори и да има забавяне (забравяне) на правдата, тя ще дойде на Видовден: "Господ забавя, но не забравя!". 

Прието е, че на този ден не трябва да се подхваща никаква работа. Хората в миналото вярвали, че така ще омилостивят светците, ще се предпазят от градушка.

Според друго поверие градушките са свързани именно с греховете и идват като възмездие за тях. От там идва и предупреждението – “Всяка коза на свой крак, но като дойде Видовден, ще видим“.

Видовден е всенароден празник в Сърбия и най-вече в източната част на страната – Расинско, включително и в Западните покрайнини.

В България се чества най-вече в западните райони на Годечко, Трънско и Брезнишко. Отбелязва се на 15 юни по стар стил или на 28 юни по нов стил.

На празника хората стават рано, за да видят как изгрява слънцето. Вярва се, че това ще ги направи здрави и весели. Видовден е свързан и с култа към слънцето.

Според други празникът е посветен на Свети Вит. Светецът е живял в края на III век и началото на IV век. Той е патрон на актьорите, танцьорите, кучетата, болните от епилепсия, пазител на хората от отровни змии, гръмотевици и градушки. Свети Вит е патрон също и на Прага (Чехия), както и на областта Саксония (Германия). Смята се, че именно саксонските миньори (наричани саси) са донесли почитта към светеца в тази част на Балканите.

Във фолклора и поверията на южните славяни има съществени разлики както в отношението, така и в оценката на Видовден. Докато в западната половина на България, Република Македония и Източна Сърбия този ден е празничен и се свързва митологично с Халата, то в народните представи в Западна Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина това е сезона на Сдухача.