Да преплетеш времето – бъдещето и миналото, да срещнеш няколко стила – джаз, фолклор, класическо музика, да импровизираш, експериментираш и интерактивираш и всичко това в голямото море на музиката – такава е провокацията, която отправя музикантът Димитър Горчаков с новия си албум „Бъдещо минало“. умее да прави умело преплитане между фолклор, джаз, класическа музика, а през годините се развива в различни експериментални и импровизационни проекти в сферата на музиката и театъра, и то из цяла Европа, Северна и Южна Америка и Скандинавските страни:
„Това са колекционирани емоции, които се опитвам да изразя чрез музиката, тя е авторска, чрез най-естествен и искрен подход. Опитвам се всеки тон да е нещо, което излиза от мен, цялото звучене е провокация за повод за размисъл. Стиловете се преплитат, използвам дори синтезаторни звуци, нещо по-електронно, за да има елемент от бъдещето. Музиката на бъдещето ще продължава да търси все по-нови изразни средства. Това ще е един безкраен процес, музиката ще бъде комбинация от технологии, и това което е било преди – фолклора, класическата музика.“
Димитър Горчаков работи в последната година и по проекти с перуанският перкусионист и композитор Пиеро Епифания, който вече 7 години живее в България и налага собствено и ново звучене на латино ритмите като ги преплита с нови стилове.
„Неговата музика е топла, жива, танцувална, има и голяма смесица от стилове – реге, джаз, диско. Има го рок елемента, психиеделичното звучене, ритмите са много интересни, когато си партнираме в проекти с него, ритмите от Южна Америка, които са типично от неговата култура, преплетени с други стилове на сцена са едно голямо предизвикателство за самите нас, които си партнираме с него като творци.“
Димитър Горчаков е джаз пианист, който през последните десетина години участва в редица проекти, свързани с импровизационен театър (Mалките неща, Unlock I), озвучаване на неми филми (Белгийски седмици в София - 2011 и 2012) музикален пърформънс (Ivo Dimchev Songs), музика на момента (StoryTailors), експериментални електронни проекти (Clavexperience, HIKU, Desy & Visual Madmen), традиционен джаз (6 поредни години участие на Mайсторския клас на Милчо Левиев, Blue Moon Quartet, Nat King Cole Tribute и др.) , народна музика и нова музика, стъпила на фолклорни основи (Untraditional Duo с Христина Белева и излезлия преди няколко седмици албум Places на Живко Василев).
За звученето на дебютния албум „Бъдещо минало“ и за официалната му концертна премиера, която предстои в сряда, 23 юни 2021 г. от 20 часа в пространство 108, чуйте интервюто с Димитър Горчаков.
С последната, четвърта част – "Залезът на боговете", завърши представянето на монументалната тетралогия "Пръстенът на нибелунга" на Рихард Вагнер в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел. Огромно начинание, започнало през ноември 2023 г. Продукцията ще остане в историята на операта и с факта, че тя бе реализирана сценично от двама режисьори...
73 сезон на Оперния фестивал в Уексфорд, Ирландия се откри на 18 октомври 2024 г. със спектакъл на опера, определяна като "типично италианска" – "Маските" на Пиетро Маскани. В предаването ви предлагаме пълен запис от залата на Националния оперен театър в Уексфорд с участието на солисти и оркестъра на Уексфордския фестивал под диригентството на..
Музика: Пиетро Маскани Либрето: Луиджи Илика Премиера: 17 януари 1901 г. Пролог Актьорите и техният импресарио представят героите: • Бригела, пътуващ търговец; • д-р Грациано, юрист; • Коломбина, неговата прислужница (влюбена в Бригела); • Панталоне, богат жител; • дъщеря му Розаура (влюбена във Флориндо); • заекващия Тарталия; • капитан..
Три талантливи дами обединяват творческите си усилия, за да зарадват публиката с разнообразна програма. Надежда Цанова, Петромила Йакас и Вилиана Вълчева поставят музикален мост между България и Хърватска с концерт, озаглавен "Жените в музиката". "След първата професионална среща с Петромила решихме, че ще бъде интересно да се направи едно..
16 февруари Изпълнения на ансамбъл La Venexiana с Габриеле Паломба – теорба и диригент. 3.00 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Di far semper gioire (Винаги да радва хората) из "Мадригали и канцонети", книга девета от 1651. 3.03 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Ohimè dov’è il mio ben (Уви, къде ми е доброто) из Седма книга с мадригали от..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg