Външният свят е някакъв вид декор. Поезията е там, където се разхождаме из пейзажите на нашите души. Вярвам, че всеки читател намира в поезията едно огледало и на своя живот, казва поетесата и преводач Василка Петрова-Хаджипапа. Тя представя в предаването "Артефир" своята книга с избрани и нови стихове, наречена „Огледални вселени“.
Огледалните вселени
"Мисля, че те са помежду си огледални. Аз и без това живея в два свята, работя на два езика и на много повече, но в този случай аз хвърлям един поглед във възможното вероятно съществуване на друг свят, други вселени, където ние по друг начин съществуваме. Има и такъв момент в стихотворение – това беше и вдъхновението ми за заглавие. Това се оказа най-вярно, защото оглежда моята, а и вашата душа."
Съдбовно натежали думи
"По начало моите стихотворения са написани в момент на вълнение. Вярвам също, че читателят е съавтор, сътворец."
Чуждата езикова среда и традицията на кипърската поезия – влияния?
"Поезията ми определено не е повлияна от това. Аз пишех още от дете. Имах малко публикации в България. Първата си книга издадох в Кипър през 1983 г. Това, което е залегнало дълбоко в мене, е българската поезия, традицията на българските ритми, традицията на българските рими. Безброй много български стихотворения знам наизуст. Доста от тях сме превели със съпруга ми на гръцки език, които звучат много близо до българския език. Може да съм повлияна от морето или от нещо средиземноморско като образ, като древна култура... но в никой случай от гръцката литература."
Тази книга
"Стихотворенията са продукт на 12 години поетично вдъхновение и поетично творчество. Когато в Кипър ме питат на какъв език са написани стихотворенията, не ми е лесно да кажа, че повечето са написани на български. Но пред Българското радио мога да кажа, че с изключение на няколко, които не са влезли в тази стихосбирка, стихотворенията са написани на български език."
Вече искам да живея бавноСнимки – личен архив на Василка Петрова-Хаджипапа.
Василка Петрова-Хаджипапа е родена в София. По образование е филолог, завършва немска и английска филология в Софийския университет. От няколко десетилетия живее в Никозия заедно със съпруга си Христос Хаджипапас, известен кипърски писател. Посвещава живота си на преводаческа дейност, ползвайки в работата си равностойно български, гръцки, немски, английски и руски език, занимава се и с литературна и театрална критика. Заедно със съпруга си Христос Хаджипапас превежда и публикува в Кипър и Гърция българска поезия и проза. По техни преводи биват поставени в Кипър „Опит за летене“ на Й. Радичков, с режисьор Юлия Огнянова, и „Последната нощ на Сократ“ на Ст. Цанев.
Малка антология на българската поезия, изготвена и преведена от двамата, е публикувана в кипърското литературно списание „Неа Епохи“. Превела е редица съвременни български поети и прозаици на гръцки, публикувани в литературни списания. Член е на Съюза на българските писатели, Съюза на кипърските писатели, Кипърския ПЕН и на Международния институт за театър.
Първата ѝ книга със стихове „Глътка въздух“ е публикувана през 1983 г. в Кипър на гръцки език, макар че голяма част от стиховете са писани в България. През 2003 година е публикувана от издателство „Балкани“ книгата ѝ „Отложен живот“, съдържаща извън обичайните за нея екзистенциални и философски рефлексии и размисли върху съдбата на хората като „емигранти“ на тази земя.
Следващата стихосбирка „Орехови думи“ е издадена през 2009 година от Издателство "Пламък". Същата година публикува в Кипър стихосбирката „Единствената дума“. Нейни стихотворения са превеждани на английски, италиански, френски, албански и турски език, представена е в множество кипърски, гръцки, български и други антологии, включително световни.
Антологията "Животът през Средновековието" беше представена от проф. Цочо Бояджиев, проф. Олег Георгиев и Тони Николов, а журналистът Ангел Иванов прочете откъси. В сборника се срещаме със "забележителна галерия от теми и автори, сред които св. Тома от Аквино, папа Григорий Велики, св. Бонавентура и др". Преводачи са Евгения Панчева, Ирена..
"Започнах да правя тези фотографии в личното време на града – в затишието. Преди Коледните празници, веднага след Нова година, до началото на летния сезон. Последните няколко портрета направих в меката есен, когато всички си отдъхнахме от горещото лято на 2024 година. Изложбата става сега през ноември. Тя е предназначена за очите и сърцата на хората,..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да се поставят по европейските сцени и не след дълго и на различни континенти. Постановката на Катя Петрова "Някой ще дойде" в Народния театър "Иван Вазов" е първи прочит на пиесата у нас и първа..
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава слушателтие на "Нашият ден" с акцентите в програмата , която предстои да бъде обявена в завършен вид съвсем скоро. Една от звездите на международната литературна сцена, която ще гостува в България..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков, преподавател по фотография в НАТФИЗ. Темата бе фотографията – изкуство, вдъхновение и наследство. Теодора Нишков, фотограф и наследница на писателя Димитър Подвързачов, представи своето творчество..
Днес отбелязваме 67 години от деня, когато за първи път записите в "Златния фонд" на БНР започват да се описват и организират във ведомост . По..
"Антология Съвременна българска поезия" има официална премиера на 5 декември от 18,30 ч. в Yalta ArtRoom . Включени са 43 утвърдени имена, а целта на..
На 30 ноември Нов български университет ще бъде домакин на уникален научен форум, който ще разгледа отношенията между природните и хуманитарните науки...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
