Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Парадоксът на зачеването

Снимка: pixabay

В популярната литература се говори за "чудото на зачатието" и от гледна точка на имунологията бременността е парадокс.

Тялото на майката не отхвърля "чуждия организъм", който съдържа 50% генетична информация от бащата, но човекът всъщност има ниска успеваемост в размножаването и едва една трета от случаите на оплождане стигат до износена бременност.

Причините за отхвърлянето на плода се коренят най-често в ранните фази на бременността. Какво се случва тогава, се опитва да разбере екипът на доц. д-р Таня Димова в Института по Биология и имунология на размножаването „Акад. Кирил Братанов".

Доц. Димова и екипът ѝ: д-р Марина Александрова – постдок, Диана Манчорова – докторант, д-р Ивайло Вангелов и лаборант Вера Пешева, са първите, които работят с 3D модели в имунологията. Те създават ембрио-сурогати и с тяхна помощ се опитват да открият причините за липса на имплантация в ранните фази на бременността.

Доц. Димова разказва и за плацентобиома – сборът на специфичните организми, които "населяват" плацентата, както и явлението "цезаризъм", свързано с високия брой раждания с Цезарово сечение у нас.

Снимки – Pixabay

Чуйте повече от звуковия файл.

Доц. д-р Таня Димова е част от Института по биология и имунология на размножаването към Българската академия на науките. Тя е ръководител на проекти, финансирани от Фонд научни изследвания, и работи в сътрудничество с акушер-гинеколози от Университетска болница „Майчин дом“ и микробиолози от Института по микробиология към БАН.

Доц. Димова работи и в непрекъсната колаборация с учени от чужбина с Института по медицинска имунология в Белгия, със специалисти по клинична имунология в Швеция и с Dr Mor от Департамента по гинекология, акушерство и репродуктивни науки на университета Йейл. Тя е била Фулбрайтов стипендиант в университета Йейл, където е разработвала ин витро модели за имунологично отхвърляне на фетуса.

В момента доц. Димова и нейната група работят по проект, финансиран по Национална научна програма ВИХРЕН за създаване и валидиране на 3D модели за проучване на взаимодействията между ембриона и майчините имунни клетки при (не)успешната имплантация при жената.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Тайната на имунния толеранс – нов хоризонт пред медицината

Нобеловият комитет обяви носителите на Нобелова награда за физиология или медицина за 2024 година. Престижното отличие бе присъдено на трима изследователи – Мери Брънкоу (Mary Brunkow) , Фред Рамсдел (Fred Ramsdell) и Симон Сакагучи (Shimon Sakaguchi) – за техните открития относно периферната имунна толерантност . Нобел за медицина за..

публикувано на 14.10.25 в 11:15
Николай Йовчев

Еврика! Успешни българи: Николай Йовчев

"Крушата не пада по-далеч от дървото си", казва популярна българска поговорка и с това обяснява важността на средата, в която расте и се развива всяко следващо поколение. Уважаеми читателю/слушателю, срещаме те с Николай Йовчев – носител на именната наградата – стипендия "Акад. Евгени Матеев", която Фондация Еврика връчва на талантливи млади хора за..

публикувано на 13.10.25 в 17:00
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Човекът има дарбата да живее над 120 години

В ефирната поредица "Събуди се, България!" на Terra Култура , излъчвана в четири епизода на 6, 13, 20 и 27 октомври – в навечерието на Деня на народните будители , се търси отговор на въпроса как традицията и модерността могат да вървят ръка за ръка в името на едно по-съзнателно и вдъхновено бъдеще. Проектът отправя послание за духовно..

обновено на 13.10.25 в 16:45

Национален природонаучен музей – епизод 3: Изчезнали и намерени видове

Най-важните притежания на всеки музей по естествена история са научните колекции. Тъкмо благодарение на тях учените успяват да проследят логиката и взаимовръзките между природните процеси, включително изчезването или появата на видове. Националният природонаучен музей притежава около 2 милиона спесимена в колекциите си, но една много малка част..

публикувано на 13.10.25 в 15:36
Сградата на Българската академия на науките

Петдесет и седем учени от БАН са сред първите 2% топ световни учени

Петдесет и седем учени, свързани с Българската академия на науките, са сред първите два процента най-влиятелни учени в света, показва тазгодишната класация за цялостно кариерно развитие на изследователите, известна като Станфордска класация. Двадесет от тях са академици и член-кореспонденти на БАН, а останалите са професори в институтите на..

публикувано на 13.10.25 в 14:45