1075 години от славното успение на свети Иван Рилски

На днешния ден Българската православна цъква отбелязва Успение на свети Иван Рилски, смятан за закрилник на българския народ. Наричан още Преподобни Иван Рилски Чудотворец, той е най-популярният народен светец - лечител и основател на Рилския манастир през Х век. 

По традиция в Рилския манастир се отслужва литургия в памет на светеца, основал църковната обител. 

Богословът Кирил Георгиев, организатор на поклонническия път "Рилският чудотворец", разказва  в "Нашият ден" повече за светеца и за символите на вярата:

"Честванията започнаха по-рано. За 12-а поредна години с Божия помощ се проведе поклонническия път "Рилският чудотворец" от град София до неговия дом и Света обител – Рилския манастир. Нашият поход е за прослава на паметта и делото на свети Иван Рилски и не на последно място – на неговия "Завет", който оставя на своите ученици. 1075 години се навършват от неговото славно Успение.

По самия поклоннически път се включват от различни места християни – различни като възраст и занятие – всеки според своите сили и възможности."

Покровителят на българската земя, преподобният Иван Рилски, се е родил около 876 г. в Скрино, разположено в Осоговската планина край река Струма. Съвременник е на княз Борис, на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. След като напуснал своето родно село, Иван постъпил вероятно в близкия манастир "Св. Димитрий" под самия връх Руен. Тук той не само засилил своите заложби към духовно съзерцателен живот, но имал възможност да получи образование – да научи четмо и писмо и да придобие знания от свещените, богослужебните и другите религиозни книги. Св. Иван приел монашество, но не останал за дълго в манастира. Имал влечение към уединен живот.

Преподобни Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната Рилска планинска пустиня, където завършил земния си живот и основал манастир, който съществува повече от 1000 години. Извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си. Посетил го благословеният цар Петър Български, макар и да не могъл да стигне до неговото местожителство поради планинските стръмнини и урви. Преди смъртта си преподобни Иван отишъл на пълно уединение в "горната постница", гдето съставил своето "завещание". Там и починал самичък на 18 август 946 година и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която се е запазила до нас.

Около 980 г. нетленните му мощи по негово откровение били открити и пренесени в гр. Средец (София). Това събитие изглежда съвпада с неговата канонизация. В 1183 г. унгарският крал Бела ІІІ завоювал от византийците Средец и отнесъл мощите на свети Иван в своята столица Гран (Остергом), отдето бил принуден да ги върне обратно подир четири години. От София – подир повече от 200-годишно пребиваване тук – българският цар Асен, след като освободил България от византийско робство, пренесъл мощите на св. Иван Рилски в своята столица Търново в 1195 г. А след като България била завоювана от турците, подир други 274 години пребиваване в Търново, монасите от обновения Рилски манастир пренесли св. мощи в своята обител в 1469 г., гдето те почиват и досега.

Преподобният Иван Рилски е обявен за изключителен небесен покровител на българския народ и се ползва с народната благовейна почит в България.